— Той е непредсказуем.
— А Уигин не е, така ли?
— В далеч по-малка степен, сър.
— Много внимателен отговор, предвид убеждението ви, че днешното убийство „можело да се предвиди“.
— Не е предумишлено убийство, сър!
— Добре де, нещастен случай, довел до смърт.
— Характерът на Уигин се е доказал, сър, докато този на Бийн не е.
— Разполагам с рапорта на Димак, за който, повтарям, той няма да бъде…
— Наказан, сър. Знам.
— Поведението на Бийн по време на всички тези събития беше образцово.
— Значи, рапортът на капитан Димак е бил непълен. Той не ви ли информира, че вероятно Бийн е подтикнал Бонсо да прехвърли границата на насилието, като е нарушил секретността и го е осведомил, че цялата армия на Ендър е съставена от изключително способни ученици?
— Това действително е била постъпка с непредвидими последствия.
— Бийн го е направил, за да спаси собствения си живот и по този начин е стоварил опасността на главата на Ендър Уигин. Това, че по-късно се е опитал да я намали, не променя факта, че когато е под натиск, Бийн се превръща в предател.
— Сурови думи!
— И това го чувам от човека, който нарече очевиден акт на самозащита „убийство“?
— Стига вече! Излизате в отпуска, по времето на която ви освобождаваме от поста ви на командир във Военното училище, докато трае така наречената „почивка за възстановяване“ на Ендър Уигин. Ако Уигин се възстанови в достатъчна степен, че да постъпи в Командирското училище, вие можете да дойдете с него и да продължите да оказвате влияние върху образованието на децата, които водим тук. Ако не се възстанови, очаквайте да бъдете изправен пред военен съд на Земята.
— Значи в действителност съм уволнен?
— От момента, в който се качите на совалката заедно с Уигин. Майор Андерсън ще застъпи като действащ командир.
— Много добре, сър. Уигин ще се върне на обучение, сър.
— Ако все още го искаме.
— Когато преодолеете смущението, което обзе всички ни след злощастната смърт на Мадрид, ще разберете, че съм прав и Ендър е единственият подходящ кандидат. Сега даже още повече отпреди.
— Разрешавам ви този последен опит. А ако се окажете прав, нека Бог е с вас в работата ви с Уигин. Свободен сте.
Когато се прибра в стаята си, Ендър все още беше по кърпа. Бийн го гледаше как стои там с мъртвешка усмивка и си помисли: „Той знае, че Бонсо е мъртъв, и това го съсипва.“
— Здрасти, Ендър — поздрави Горещата супа, застанал до вратата с другите взводни командири.
— Тази вечер ще има ли тренировка? — попита един от по-младите войници.
Ендър подаде едно листче на Горещата супа.
— Това май означава, че няма да има — обади се тихо Николай.
Горещата супа прочете листчето.
— Ама че копелета! — възмути се той. — Този път две наведнъж?
Том Лудата глава погледна през рамото му.
— Две армии!
— Ами че те направо ще се препъват една в друга — рече Бийн. Онова, което най-много го отвращаваше в учителите, не беше глупостта, задето се опитват да съчетават армии — ход, чиято безплодност се бе доказала неведнъж в историята. Ядосваше го манталитета, тип „Мятай се отново коня!“, който ги караше точно в такъв момент още повече да увеличават натиска върху Ендър. Не разбираха ли колко му вредят? Каква беше целта им — да го обучат или да го прекършат? Защото той отдавна беше обучен. Трябваше да го повишат и да напусне Военното училище още преди седмица. Защо го заставят да води още едно сражение, напълно безсмислено, и то когато се намира на ръба на отчаянието?
— Ще трябва да се поизмия — рече Ендър. — Подгответе момчетата, съберете всички хора. Ще се срещнем на портала. — От тона на Ендър Бийн усети пълната му липса на интерес. Не, беше нещо по-дълбоко от това. Ендър не иска да спечели в тази битка.
Ендър се обърна. Всички видяха кръвта по главата, по раменете му, по гърба му. Той излезе.
Никой не обърна внимание на кръвта. Така трябваше.
— Две гаднярски армии! — провикна се Том Лудата глава. — Ще ги спукаме!
Май точно това бе общото настроение, докато си обличаха бойните костюми.
Бийн затъкна макарата с „линия на смъртта“ в колана на бойния си костюм. Ако Ендър има нужда от показни изпълнения, то ще е в тази битка, когато вече не се интересува дали ще победи.
Както беше обещал, Ендър ги чакаше на портала, само миг преди той да се отвори. Той тръгна по коридора с войниците си, които го гледаха с обич, с благоговение, с доверие. Всички освен Бийн, който го гледаше с болка. Дори и Уигин не бе по-голям от живота, и Бийн го знаеше. Той беше голям точно колкото живота и затова бремето, по-голямо от живота, му тежеше твърде много. И все пак успяваше да го носи. Засега.