Порталът стана прозрачен.
Четири звезди бяха разположени точно пред вратата и напълно закриваха изгледа към бойната зала. Ендър трябваше да разположи силите си на сляпо. Доколкото знаеше, бяха пуснали противника в залата още преди петнайсет минути. Доколкото изобщо имаше представа, войниците се бяха подредили точно както Бонсо беше подредил армията си. Само че този път обкръжаването на вратата от вражи войници щеше да е напълно ефективен ход.
Но Ендър не каза нищо — само стоеше и гледаше бариерата.
Бийн донякъде го очакваше. Беше готов. Не стана ясно какво точно прави — той само се приближи и застана точно до Ендър до портала. Но знаеше, че повече не беше нужно — само да му напомни.
— Бийн! — рече Ендър — Вземи момчетата си и виж какво има от другата страна на тази звезда.
— Тъй вярно! — отвърна Бийн, изхлузи намотаната около кръста му корда и заедно с петимата войници прескочиха от вратата до звездата. Незабавно порталът, през който току-що бе влязъл, се превърна в таван, а звездата — във временен под. Бийн завърза кордата около кръста си, а другите момчета я размотаха и я подредиха в свободни примки около звездата. Когато размотаха около една трета, Бийн обяви, че е достатъчно. Предполагаше, че четирите звезди всъщност са осем и образуват идеален куб. Ако грешеше, значи бе развил твърде много корда и щеше да се вреже в тавана, вместо да стигне зад звездата. И по-лоши неща се случваха.
Той се измъкна иззад ръба на звездата. Беше прав — оказа се куб. В залата беше твърде сумрачно и не се виждаше много добре какво правят другите армии, но като че се подреждаха. Този път очевидно нямаше да нахлуят с летящ старт. Той бързо го съобщи на Дюшевал, който щеше да го предаде на Ендър, докато Бийн си изпълняваше номера. Ендър без съмнение щеше веднага да вкара остатъка от армията вътре, преди броячът да отброи до нула.
Бийн се оттласна право надолу от тавана. Над него взводът му крепеше кордата и внимаваше да се развива гладко и да спира рязко.
На Бийн никак не му харесваше сецването в корема, когато кордата се обтегна, но имаше някаква тръпка в увеличаването на скоростта, когато се отклониш на юг. Виждаше далечните проблясъци на оръжията, докато противникът стреляше по него. Само войниците от половината противникова територия стреляха.
Когато кордата стигна следващия ръб на куба, скоростта му отново се увеличи и той си стрелна нагоре в дъга — за миг сякаш щеше да остърже тавана. После последният ъгъл натегна кордата и той се шмугна зад звездата, където взводът му сръчно го улови. Бийн размаха ръце и крака, за да покаже, че нищо му няма след цялото това пътешествие. Можеше само да гадае какво си мисли врагът за магическите му маневри във въздуха. Важното беше, че Ендър още не беше минал през вратата. Според брояча времето сигурно вече изтичаше.
Ендър влезе сам през вратата. Бийн му докладва възможно най-бързо.
— Доста е мрачно, но пък ако е достатъчно светло, няма да може да се проследяват лесно хората по светлините на костюмите им. По-лошо не може да бъде. Но от звездата до позицията на врага има абсолютно празно пространство. Те имат осем звезди, подредени в квадрат около вратата им. Не видях никой да наднича иззад звездите. Те просто си седят и ни очакват.
Чуха как в далечината противникът започна да подвиква:
— Хей, ние сме гладни, елате да ни нахраните! Какво се влачите! Що за дракони сте!
Бийн продължи рапорта си, но нямаше представа дали Ендър изобщо го слуша.
— Стреляха по мен само от едната половина на територията им. Което означава, че двамата командири не са се договорили и никой от тях не е поел върховното командване.
— В една истинска война при това положение всеки командир, който има поне мъничко мозък в главата, ще отстъпи, за да спаси армията си — рече Ендър.
— Какви ги говориш, по дяволите! — възмути се Бийн. — Това е само игра.
— Откакто премахнаха правилата, това престана да бъде игра.
Това не е на добро, помисли си Бийн. Колко време им оставаше, за да прекарат армията си през портала?
— Тогава забрави и ти за правилата. — Той погледна Ендър в очите. Настояваше той да се пробуди, да се съсредоточи, да действа.
Лицето на командира изгуби безучастното си изражение. Той се ухили. На Бийн му стана олекна, като видя усмивката на Ендър.