— Добре. Защо не? Я да видим как ще им се отрази един по-специален боен строй.
Ендър започна да вика и останалата част от армията. Върху тази звезда вече ставаше тясно, но нямаха избор.
Излезе, че планът на Ендър бе да използва друга от смахнатите идеи на Бийн, която го бе видял да упражнява с отряда си: щит от замразени войници, зад които се прикриваше отряда на Бийн. След като обясни на Бийн какво иска от него, Ендър се включи в бойния строй като обикновен войник и му остави цялата организация.
— Представлението си е твое — оправда са той.
Бийн не беше очаквал от Ендър подобно нещо, но в това имаше някакъв смисъл. Целта на Ендър не бе да победи в тази битка. Да стане част от щит замразени войници, тласкан в битката от някой друг — това бе най-близкото нещо до проспиване на битката, което можеше да си позволи.
Бийн веднага се залови за работа — изгради щита от четири части, всяка от които се състоеше от един взвод. Взводовете от „А“ до „Г“ се подредиха в редици от по трима и четирима души, преплели ръце със съседите си, а горния ред от трима души — със стъпала, проврени под мишниците на четиримата войници под тях. Всеки от войниците на Бийн пое по едно парче от щита, заходи с него около звездата и се насочи надолу, докато на се оказа точно под нея. После събраха частите в един голям щит, а отрядът на Бийн оформи вътрешните връзки. През цялото време се стараеха да маневрират много бавно, за да не може инерцията да повлече щита извън контрола им.
— Кога сте го упражнявали това? — попита Самосвала, командирът на взвод „Д“.
— Никога досега не сме го упражнявали — призна Бийн. — Атакували сме с щитове от по един човек и сме се свързвали, но всеки да разполага с щит от седем души? Това е нещо съвсем ново за нас.
Самосвала се засмя.
— А Ендър е част от щита, все едно е най-обикновен войник! На това му се казва доверие, Бийн, старче.
На това му се казва отчаяние, помисли си Бийн. Но не сметна за нужно да каже на глас тъкмо това.
Когато всичко беше готово, взвод „Д“ зае позиция зад щита и по команда на Бийн се втурна в атака.
Щитът напредваше с добра скорост към противниковата врата. Вражият обстрел, макар и интензивен, уцелваше само вече замразените войници отпред. Взвод „Д“ и отрядът на Бийн продължаваха да напредват — много бавно, но достатъчно, че да не може някой заблуден изстрел да ги улучи. Успяваха и да отвърнат на огъня — изведоха от строя неколцина вражи войници и принудиха останалите да не излизат извън прикритието си.
Когато Бийн прецени, че не могат да стигнат по-далеч, преди войниците от „Лешояд“ или „Тигър“ да нападнат, той даде заповед и отрядът му се разпръсна, като накара и четирите части на щита също да се разделят. Изменяха посоката си леко под ъгъл, така че да полетят към ръбовете на звездите, върху които се бяха събрали войниците от „Лешояд“ и „Тигър“. Взвод „Д“ последва щитовете — стреляха като луди и с това се опитваха да компенсират своята малобройност.
След като преброиха до три, четиримата от отряда на Бийн — всеки прикрепен към някой щит — отново се оттласнаха. Този път се насочиха към средата и надолу, за да се присъединят към Бийн и Дюшевал. Инерцията ги понесе право към противниковата врата.
Щом стигнаха вратата, Бийн бавно и без да казва нищо накара четиримата да докоснат с шлемове ъглите й. И те го направиха, също както в ритуала за завършване на играта, а Бийн отново се издигна нагоре.
Лампите в бойната зала светнаха. Всички оръжия престанаха да стрелят. Битката бе свършила.
Чак след няколко минути войниците от „Лешояд“ и „Тигър“ се усетиха какво е станало. От армия „Дракон“ имаше само неколцина войници, които не бяха замразени или извадени от строя, докато армиите „Лешояд“ и „Тигър“ — приложили консервативни стратегии — бяха почти невредими. Бийн знаеше, че ако някоя от тях бе проявила агресивност, стратегията на Ендър нямаше да е от никаква полза. Но след като видяха Бийн да лети около звездата и да извършва невъзможното, а после и бавния напредък на безумния му щит, те се уплашиха и не посмяха да действат. Легендата за Ендър притежаваше такава сила, че те не смееха да се хвърлят в битка от страх да не попаднат в капан. Само дето… тъкмо това беше капанът.
— Ендър — извика той.
Ендър беше замразен — можеше да отговори само със силно сумтене през стиснатите челюсти. Звук, който командирите-победители рядко се налагаше да издават.
Андерсън се приближи до Ендър с помощта на куката си и го размрази. Бийн се намираше през половин бойна зала от него, но чу думите на Ендър — толкова ясно говореше той в притихнала бе залата.