— Ще има ли тренировка довечера? — попита Том Лудата глава.
Ендър поклати глава.
— Значи утре сутринта?
— Не.
— Тогава кога?
— Никога, що се отнася до мен.
Не всички го чуха, но онези, които го чуха, започнаха да си шепнат.
— Ей, това не е честно — обади се едно момче от взвод „Б“. — Не е наша вината, че учителите фалшифицират играта. Ти не можеш да спреш да ни учиш на нови неща, само защото…
Ендър тресна с длан по стената и кресна на момчето:
— Вече не ми пука за играта!
Той огледа останалите войници, среща техните погледи и изрече ясно, за да чуят всички:
— Не разбирате ли? — Гласът ми се снижи — Играта свърши.
После си тръгна.
Някои от момчетата понечиха да го последват и направиха няколко крачки подире му. Но Горещата супа сграбчи двама от тях за яките на бойните костюми и заяви:
— Оставете го на мира. Не виждате ли, че иска да остане сам?
Разбира се, че иска да остане сам, помисли си Бийн. Днес той уби едно момче и макар да не му е известен изходът от боя, знае какъв е бил залогът. Тези учители бяха склонни да го изправят пред смъртта, без да си правят труда да му помагат. Защо да играе по свирката им? Браво, Ендър!
Това не е толкова добре за нас, останалите, но ти все пак не си ни баща! По-скоро си ни брат, а при братята всеки се редува да пази другия. Понякога се налага да седнеш и да бъдеш онзи брат, когото пазят.
Флай Моло ги поведе обратно към спалнята. Бийн го последва — искаше му се да може да тръгне с Ендър, да му поговори, да го увери, че е напълно съгласен с него и как всичко разбира. Но това бе жалко, осъзна той. Защо на Ендър да му пука дали аз го разбирам, или не? Аз съм само едно момче, просто войник от армията му. Той ме познава, знае как да ме използва, но какво му пука дали аз го познавам?
Бийн се покатери на леглото си и видя оставено върху него едно листче.
Това беше армията на Карн Карби. Свалят Карн от командирския пост? Той е свястно момче — не е велик командир, но защо не го изчакат поне да се дипломира?
Защото вече приключват с това училище, затова. Изтласкват напред всеки, който според тях има нужда от малко командирски опит и дипломират останалите, за да се отворят места. Може да получа армия „Заек“, но бас ловя, че няма да е задълго.
Той извади чина си — имаше намерение да влезе като ^Граф и да провери списъците. Да разбере какво става с всеки един. Но името и паролата на тази самоличност се оказаха невалидни. Очевидно вече не смятаха за полезно да позволяват на Бийн достъп до вътрешната информация.
В дъното на стаята по-големите момчета вдигаха врява. Бийн чу как гласът на Лудата глава се откроява над останалите:
— Искате да кажете, че ще трябва да измисля как да победя армия „Дракон“?
Изведнъж всички се умълчаха. Флай Моло поведе останалите взводни командири покрай леглата към вратата. Разбира се — трябваше да кажат на Ендър какво са му сторили учителите.
Но за изненада на Бийн Флай спря до неговото легло, погледна го, а после се извърна към останалите взводни командири зад гърба му.
— Бийн, някой трябва да каже на Ендър.
Бийн кимна.
— Та си рекохме… Нали си му приятел…
Бийн успя да прикрие изненадата си — макар и трудно, лицето му едва не трепна — но бе направо поразен. Аз? Приятел на Ендър? Не повече, отколкото всички останали в тази стая.
И тогава го проумя. В тази армия Ендър се ползваше с обичта и възхищението на всички. Те до един знаеха, че разполагат с неговото доверие. Но само Бийн бе приел навътре доверието на Ендър, когато той му възложи да организира специалния отряд. И когато Ендър искаше да спре с играта, той предаваше армията си на него. Бийн бе най-близкото нещо до приятел, което бяха виждали да има Ендър, откакто пое командването на армия „Дракон“.
Бийн погледна Николай, който се бе ухилил до уши. Николай му отдаде чест и изговори беззвучно „командире“.
Бийн също козирува на Николай, но не можеше да се усмихне — знаеше какво би причинил с това на Ендър. Кимна на Флай Моло, слезе от леглото и се упъти към вратата.
Ала не отиде направо в стаята на Ендър. Вместо това се насочи към стаята на Карн Карби. Никой не отговори на почукването му. Затова отиде до спалното на армия „Заек“, почука и попита:
— Къде е Карн?
— Дипломираха го — отвърна Иту, командирът на взвод „А“ от армия „Заек“. — Той го разбра преди половин час.
— По това време водехме сражение — обясни невежеството си Бийн.
— Знам, с две армии наведнъж. Вие победихте, нали?