— Кои момчета? — сега тонът на Ендър бе наистина заинтересован.
— Ами излиза, че местят всеки взводен и помощник-взводен.
— Разбира се. Щом са решили да унищожат армията ми, трябва да я сринат до основи. Каквото и да правят, правят го професионално.
— Въпреки всичко ти ще победиш, Ендър. Всички сме убедени в това. Ето какво рече Том Лудата глава: „Искате да кажете, че ще трябва да измисля как да победя армия «Дракон»? Правилно ли съм чул?“ Всички знаем, че ти си най-добрият. — Думите му прозвучаха кухо дори на самия него. Искаше да го насърчи, но знаеше, че не може да измами Ендър. Ала все пак продължи да дърдори: — Те не могат да те победят, каквото и да…
— Вече ме победиха.
Злоупотребиха с доверието ти, искаше да каже Бийн. Това не е същото. Ти не си победен. Те са победените. Но от устата му излизаха само кухи, немощни слова.
— Не, Ендър, не могат да…
— Тяхната игра вече не ме интересува, Бийн — прекъсна го Ендър. — Повече няма да играя. Никакви тренировки вече. Никакви сражения. Могат да ми оставят колкото си искат листчета на пода, но аз няма да се сражавам. Взех това решение, преди да мина през портала днес. Ето защо те накарах ти да превземеш вратата. Не вярвах, че ще успеем, но ми беше все едно. Просто исках да напусна играта достойно.
Знам го, помисли си Бийн. Мислиш, че не знаех ли? Но що се отнася до достойнството — точно това ти без съмнение притежаваш.
— Трябваше да видиш физиономията на Уилям Бий. Стоеше вцепенен и се опитваше да проумее как е загубил, след като ти си имал само седем момчета, които са можели да си движат пръстите на краката, а той е имал само трима, които не са можели да го правят.
— Защо ми е притрябвало да виждам физиономията на Уилям Бий? — попита Ендър. — Защо ми трябва да побеждавам някого?
Бийн усети как лицето му се изчервява от неудобство. Това не биваше да го казва. Само че… не знаеше какво трябваше да каже. Нещо, което би накарало Ендър да се почувства по-добре. Нещо, което ще го накара да разбере колко го обичат и почитат.
Само че тази обич и почит бе част от бремето, което той носеше. Бийн не искаше да прави това бреме още по-тежко. Затова си замълча.
Ендър притисна очите си с длани.
— Днес нараних Бонсо много зле, Бийн. Наистина го нараних зле.
Разбира се. Всичко останало е просто нищо. Онова, което тежи на Ендър, е ужасното сбиване в банята. Сбиването, което и приятелите, и армията ти не успяха да предотвратят. И те боли не защото си бил в опасност, а защото си навредил някому при самозащита.
— Той си го изпроси — рече Бийн и собствените му думи го накараха да се разтрепери. Нищо по-добро ли не можеше да му хрумне? Но какво ли друго можеше да каже? Няма проблеми, Ендър. Разбира се, на мен той ми се стори мъртъв, а и сигурно съм единственият в това училище, който наистина знае как изглежда смъртта, но… няма проблеми! Няма за какво да се притесняваш! Той си го изпроси!
— Не трябваше да го удрям повторно — рече Ендър. — Беше като мъртвец. Но и това не ме възпря.
Значи той знаеше. И все пак… всъщност не знаеше. И Бийн нямаше да му каже. Имаше моменти, в които абсолютната честност бе задължителна между приятели, но този не бе от тях.
— Исках да съм сигурен, че никога повече няма да ми стори зло.
— Вече няма да може — рече Бийн. — Изпратиха го вкъщи.
— Толкова рано?
Бийн му разказа какво му бе чул от Иту. През цялото време обаче му се струваше, че Ендър долавя истината. Несъмнено бе невъзможно да измамиш Ендър Уигин.
— Радвам се, че са го дипломирали — рече Ендър.
Дипломиране, няма що. Ще го погребат или ще го кремират, или както там постъпват с труповете тази година в Испания.
Испания. Пабло де Ночес, който бе спасил живота му, беше от Испания. А сега връщаха там един труп — труп на момче, което в душата си бе станало убиец и това го бе довело до края му.
Нещо съм се побъркал, помисли си Бийн. Какво значение има, че Бонсо е испанец като Пабло де Ночес? Какво значение има националността на когото и да било?
И докато тези мисли минаваха през ума му, Бийн дърдореше и се опитваше да говори, сякаш не знаеше нищо, мъчеше се да вдъхне увереност на Ендър. Ала знаеше, че ако Ендър му вярва, от думи няма смисъл. Ако пък Ендър проумееше, че Бийн само се прави на неосведомен, щеше да разбере, че слуша лъжи.
— Вярно ли е, че е довел със себе си цяла тайфа приятели, които да те нападнат? — на Бийн му се искаше да избяга от стаята. Звучеше неубедително и за самия себе си.
— Не, не е вярно — отвърна Ендър. — Бяхме само двамата — той и аз. Той се биеше честно.