Аз няма да полудея заради това, помисли си Бийн. Защото не копнея за онова, което има Ендър и което той е. Достатъчно ми е, че той е Ендър Уигин. Не съм длъжен и аз да бъда Ендър.
Разбираше какво е чувството, което се надигаше в него, напираше в гърлото, караше очите му да се насълзяват, лицето му — да гори, секваше дъха му, предизвикваше безмълвни ридания. Прехапа устната си — опитваше се с болката да го прогони. Не помогна. Ендър си беше отишъл.
Сега, когато бе разбрал какво е това чувство, вече можеше да го овладее. Той легна на леглото и започна да прави упражненията за успокояване, докато напиращият плач премина. Ендър бе стиснал ръката му за сбогом. Ендър му бе казал „Надявам се, че е наясно колко струваш“. На Бийн не му оставаше да доказва нищо. Щеше да се старае да бъде възможно най-добрият командир на армия „Заек“. Кой знае? Може би един ден — когато Ендър поемеше командването на човешката флотилия — и Бийн щеше да изиграе някаква роля, да му помогне с нещо. С някой ефектен номер, от който Ендър ще има нужда, за да смае бъгерите. Затова Бийн щеше да угажда на преподавателите и да ги впечатлява, за да продължават да отварят врати пред него. А когато отворят последната, отвъд нея ще го очаква приятелят му Ендър Уигин. И тогава отново ще стане войник от неговата армия.
19
БУНТОВНИК
— Приемането на Ахил бе последното изпълнение на Граф и ние знаем, че това е предизвикало сериозно безпокойство. Защо не заложим на сигурността — нека поне преместим Ахил в друга армия.
— Не е задължително ситуацията за Бийн да е същата като с Ендър и Бонсо Мадрид.
— Но не можем да сме уверени и че не е, сър. Голяма част от информацията си полковник Граф не споделяше с никого. Например, водеше многобройни разговори със сестра Карлота и не уведомяваше никого какво са си казали. Граф знае много неща за Бийн. Смея да ви уверя, че знае много неща и за Ахил. Според мен ни е устроил капан.
— Грешите, капитан Димак. Дори Граф да е устроил капан, не го е устроил на нас.
— Сигурен ли сте?
— Граф не си играе на бюрократ. На него не му пука нито за вас, нито за мен. Ако е заложил капан, заложил го е на Бийн.
— Тъкмо това исках да кажа и аз!
— Разбирам ви. Но Ахил остава.
— Защо?
— Тестовете на Ахил показват, че той притежава забележително уравновесен темперамент. Той не е Бонсо Мадрид. Затова не представлява физическа опасност за Бийн. Стресът явно е психологически. Изпитание на характера. Тъкмо в тази област почти не разполагаме с данни за Бийн, като имаме предвид отказа му да играе на мисловната игра и двусмислеността на информацията, която получихме от неговите игри с учителското име и парола. Затова според мен си струва да го принудим да общува със своето „страшилище“.
— Страшилище или наказание, сър?
— Ще го наблюдаваме непрекъснато. Няма да ограничавам достъпа на възрастни до него, за да могат да се намесят навреме — не както Граф постъпи с Ендър и Бонсо. Ще вземем всички предохранителни мерки. Няма да играя руска рулетка като Граф.
— Напротив, сър, вие вече играете руска рулетка. Но Граф знаеше, че разполага само с едно празно гнездо — това е единствената разлика. Вие не знаете колко от гнездата са празни, защото револверът го е заредил той.
На първата сутрин, когато се събуди като командир на армия „Заек“, Бийн намери на пода едно листче. Отначало се стъписа при мисълта, че му заповядват да води сражение, още преди да е се е срещнал с армията си, но за негово облекчение бележката се отнасяше за нещо къде-къде по-прозаично.
Поради големия брой новоназначени командири, традицията те да не се допускат до командирската столова преди първата си победа в сражение се отменя. От днес вие започвате да се храните в командирската столова.
Оправдано беше. Тъй като щяха да ускорят графика за сражения на всички, те искаха командирите от самото начало да имат възможността да споделят информация помежду си. Както и да се намират под социалния натиск на равнопоставените си.