С листчето в ръка Бийн си спомни как Ендър държеше заповедите за сражения, всички невъзможни нови пермутации на играта. Но това, че тази заповед бе смислена, не я правеше добра. Нямаше нищо свещено в самата игра, което да накара Бийн да отхвърля промените в правилата и обичаите. Тревожеше го обаче начинът, по който учителите ги манипулират.
Например, това, че прекъснаха достъпа му до информацията за учениците. Въпросът не беше защо са го прекъснали, нито дори защо толкова дълго му позволяваха този достъп. Въпросът беше защо останалите командири поначало не разполагаха с всичката тази информация. Нали уж се учеха да ръководят — значи трябваше да разполагат със средствата за ръководство.
А и щом като променяха системата, защо да не се отърват от наистина гибелните си и пагубни измишльотини? Например, от таблата с класациите в столовата. Листи и класации! Вместо да се хвърлят в предстоящия бой, тези класации караха и войниците, и командирите да действат по-предпазливо и да се боят от експерименти. Ето защо нелепият навик да водят сражения в боен строй се бе задържал толкова дълго — не бе възможно Ендър да е първият командир, на когото да е хрумнало нещо по-добро. Но явно никой не искаше да предизвиква бури и да е новаторът, платил с цената на пропадането си в класациите. Много по-добре беше към всяко сражение да подхождаш като към отделен проблем и да се чувстваш свободен да водиш битки, сякаш са игра, а не работа. Проявите на творчество и предизвикателство щяха драстично да се увеличат. А когато командирите дадяха заповеди на взвод или отделен боец, нямаше да се тревожат, дали не принуждават някой войник да жертва мястото си в листата за доброто на армията.
Още по-важно беше предизвикателството, таящо се в решението на Ендър да отхвърли играта. Нямаше значение, че той се бе дипломирал, преди да започне ефективна стачка — ако бе успял да я осъществи, Бийн щеше да го подкрепи.
Но сега, когато Ендър вече не бе тук, нямаше смисъл да обявява бойкот на играта. Основната цел на този етап бе да достигнат момента, когато щяха да станат част от флотилията на Ендър, след като започнеше истинската битка. Но те можеха да поемат командването на играта, да я използват за собствените си цели.
И така, облечен в новата си униформа на армия „Заек“, която никак не му стоеше добре, Бийн отново се намери върху една маса, този път — в много по-малката офицерска столова. Тъй като речта му от предния ден вече се бе превърнала в легенда, щом той се покачи, в стаята се разнесоха смях и подвиквания.
— Бийн, да не би там, откъдето идваш, хората да ядат с краката?
— Вместо да се катериш по масите, защо не вземеш да пораснеш малко?
— Качи се на кокили, че да не цапаме масите!
Но останалите новоизпечени командири, довчерашни взводни командири от армия „Дракон“, не подвикваха и не се смееха. Почтителното им внимание към Бийн скоро надделя и в стаята се възцари тишина.
Бийн посочи със замах таблото с класациите.
— Къде е армия „Дракон“? — попита той.
— Разпуснаха я — обади се Петра Арканян. — Войниците бяха разпределени по другите армии. Освен вас тук, бившите Дракони.
Бийн я изслуша — мнението му за нея си беше негова лична работа. Но се сещаше само за това как преди два дни тя, волно или неволно, се оказа онзи Юда, който трябваше да подмами Ендър в капана.
— Тази класация няма никакъв смисъл, щом в нея не фигурира армия „Дракон“ — заяви Бийн. — Независимо на кое място ще се класира всеки от нас, нямаше да е същото, ако „Дракон“ все още фигурираше.
— Май с нищо не можем да променим положението — обади се Динк Мийкър.
— Проблемът не е в липсата на „Дракон“ — рече Бийн. — Проблемът е, че това табло въобще не трябва да го има. Ние не сме врагове помежду си. Бъгерите са единственият ни враг. Ние би трябвало да сме съюзници. Трябва да се учим един от друг, да споделяме информация и идеи. Трябва да се чувстваме свободни да експериментираме, да опитваме нови неща, без да се боим как това ще се отрази на мястото ни в листите. Това табло там е играта на учителите, които се опитват да ни настройват един срещу друг. Също като Бонсо. Тук никой не е луднал от завист като него, но хайде стига — целта на тези класации е да създават тъкмо такива като него. Той твърдо бе решил да счупи главата на най-добрия ни командир, на нашата най-голяма надежда срещу следващото бъгерско нашествие — и защо? Защото Ендър го унизил и го пратил на по-ниско място в листата! Помислете си! За него листата е била по-важна от войната с формиките!