— Здрасти, Ахил — поздрави Бийн.
— Здрасти, Бийн — отвърна Ахил и се ухили победоносно. — Май тук ти си големият шеф.
— Така да се каже — рече Бийн.
— Вие двамата познавате ли се? — удиви се Иту.
— Познаваме се от Ротердам — обясни Ахил.
Не може да са го назначили случайно в моята армия. Никога не съм разказвал на никого за стореното от него, освен на сестра Карлота, но откъде да знам какво е казала тя на МФ? Може би са го пратили тук, защото са решили, че щом и двамата идваме от ротердамските улици и сме от една и съща банда… от едно и също семейство, аз мога да му помогна по-бързо да свикне с училището. Или може би са знаели, че той е убиец, способен дълго, дълго време да таи лоши чувства към някого и да нападне точно когато изобщо не го очакваш. Може би са знаели, че е искал да ме убие — така, както бе намислил да убие Поук. Сигурно е изпратен тук, за да стане моят Бонсо Мадрид.
Само че аз не съм ходил на курс по самозащита. И съм му до кръста — ако реша да го фрасна в носа, не мога да подскоча достатъчно високо! Каквото и да се опитваха да постигнат, когато подлагаха на риск живота на Ендър, той винаги е имал по-голям шанс за оцеляване от мен.
Единственото, което работи в моя полза е, че Ахил иска да оцелее и да преуспее повече, отколкото жадува за отмъщение. Той не може да таи злобата си вечно, затова не бърза да си отмъщава. И за разлика от Бонсо никога не би си позволил да нападне при обстоятелства, които лесно ще го разкрият като убиец. Докато той смята, че аз съм му нужен, и ако никога не оставам сам, вероятно ще съм в безопасност.
Безопасност. Той потръпна. И Поук се чувстваше в безопасност.
— Там Ахил бе моят командир — рече Бийн. — Благодарение на него ние, една тайфа деца, останахме живи. Той успя да ни вкара в благотворителната кухня.
— Бийн е твърде скромен — възрази Ахил. — Всъщност цялото това нещо го измисли той. Принципно той ни внуши идеята, че трябва да си сътрудничим. Оттогава научих много неща, Бийн. Цяла година не можех да правя друго, освен да чета книги и да уча — когато не ми кълцаха краката и не ми раздробяваха костите, за да израснат наново. Най-сетне научих достатъчно, че да разбера какъв скок ни накара да направим ти. От варварство към цивилизация. Нашият Бийн е едно умалено повторение на човешката еволюция.
Бийн не бе толкова глупав, че да не забележи кога се опитват да го ласкаят. В същото време доста добре му идваше това ново момче, дошло тук направо от Земята, което вече го познаваше и демонстрираше уважението си към него.
— Или поне на еволюцията на пигмеите — подметна той.
— Бийн беше най-коравото копеленце, което някога съм виждал на улицата, казвам ти!
Не, точно от това Бийн в момента нямаше нужда. Ахил току-що бе преминал границата между ласкателството и собственическото отношение. Приказките, че Бийн бил „кораво копеленце“ задължително щяха да поставят Ахил по-горе от Бийн и да му дадат правото да го оценява. Тези истории можеха дори да са от полза на Бийн, но най-вече щяха да утвърдят Ахил, да го направят вътрешен човек много по-бързо, отколкото иначе би успял да се впише. А Бийн все още не искаше Ахил да става вътрешен човек.
Ахил вече се беше развихрил и все повече войници се събираха около него, за да го слушат.
— Да ви разкажа как ме взеха в бандата на Бийн…
— Не беше моята банда — пресече го Бийн. — Тук, във Военното училище, не разправяме истории за дома, нито пък ги слушаме. Така че ще съм ти признателен, ако никога повече не разправяш случки от Ротердам — поне докато си в моята армия.
Достатъчно се беше правил на любезен, докато произнасяше първата си реч. Но сега беше време да покаже авторитет.
Ахил не показа никакви признаци на притеснение, когато го смъмри.
— Ясно. Няма проблеми.
— Време е да се подготвите за часовете — рече Бийн на войниците. — Трябва само да поговоря с взводните си командири. — Бийн посочи Амбул, един тайландец, който — според прочетеното от него в рапортите за учениците — отдавна щеше да е станал взводен командир, ако не беше склонността му да пренебрегва глупавите заповеди. — Ти, Амбул. Назначавам те да упътиш Ахил къде и по какво има часове, да му покажеш как се облича боен костюм, как работи и да му обясниш основите на движението в бойната зала. Ахил, ти ще слушаш Амбул като Господ, докато не те назнача в редовен взвод.
Ахил се ухили.
— Но аз не слушам Господ.
Мислиш, че не знам ли?
— Правилният отговор на моите заповеди е „Тъй вярно“.
Усмивката на Ахил се стопи.
— Тъй вярно!
— Радвам се, че си тук — излъга Бийн.
— И аз се радвам, че съм тук, сър — отвърна Ахил. Бийн изобщо не се съмняваше, че той говори истината. Неговите причини за радост бяха сложни и несъмнено вече включваха и отново пробудилото се желание да види как Бийн умира.