За първи път Бийн проумя причината, поради която Ендър винаги се бе държал така, сякаш изобщо не забелязва заплахата, която представляваше Бонсо. Всъщност изборът беше много прост. Да действа в интерес на собственото си спасение или на постоянния контрол над своята армия. За да спечели наистина авторитет, Бийн трябваше да настоява за пълно подчинение и уважение от страна на войниците си — дори това да означаваше да унижава Ахил, дори и да означаваше да увеличи опасността за самия себе си.
Ала една частица от него мислеше: Ахил нямаше да е тук, ако не притежаваше способностите на предводител. Той се справяше необикновено добре като наш татко в Ротердам. Сега аз нося отговорността той да навакса възможно най-бързо заради потенциалната полза, която би имал от него МФ. Не мога да си позволя личните ми страхове да се намесват. Нито пък омразата ми към него — заради онова, което стори на Поук. Затова, дори Ахил да е въплъщение на самото зло, моята работа е да го превърна във високоефективен войник с добри изгледи да стане командир.
А междувременно ще си пазя кожата.
20
ИЗПИТАНИЕ И ГРЕШКА
— Значи сте го приели във Военното училище?!
— Сестра Карлота, в момента аз съм в отпуск. Което означава, че съм уволнен, в случай, че не разбирате подхода на МФ към тези неща.
— Уволнен! Що за несправедливост! Трябва да ви застрелят!
— Ако сестрите на Свети Николай имаха манастири, вашата абатиса би ви наложила сурова епитимия заради тази нехристиянска мисъл.
— Изписали сте го от болницата в Кайро и директно сте го изпратили в космоса. Въпреки че ви предупредих.
— Не забелязахте ли, че говорим по съвсем обикновен телефон? Аз се намирам на Земята. Военното училище вече се управлява от друг.
— Ахил вече се е превърнал в сериен убиец, да знаете! В Ротердам е убил не само момичето. Там имаше и едно момче — онова, което Хелга наричаше Одисей. Откриха трупа му преди няколко седмици.
— През последната година Ахил е бил в болница.
— Според съдебния лекар убийството е станало поне преди година. Тялото е било скрито зад някакъв склад близо до рибния пазар. Така миризмата не се е усещала. Има и още жертви. Един учител от училището, в което го записах.
-Да, правилно. Вие го записахте в училище далеч преди мен.
— Учителят паднал от висок етаж и починал.
— Няма свидетели. Нито улики.
— Точно така!
— Забелязвате някаква тенденция ли?
— Да, това е моето мнение. Ахил внимава как убива. Той не избира жертвите си наслуки. Премахва всеки, който го е видял безпомощен, осакатен или пребит — той не може да понесе срама. И го заличава, като придобива абсолютна власт над човека, дръзнал да го унижи.
— Вече разбирате и от психология?
— Изложих фактите пред специалист.
— Предполагаемите факти.
— Не се намирам в съда, полковник. В момента разговарям с човека, записал този убиец в едно училище при детето, измислило първоначалния план как той да бъде унизен. Детето, което е призовавало да го убият. Моят специалист ме увери, че шансът Ахил да не нападне Бийн е нулев.
— В космоса не е толкова лесно, колкото си мислите. Нали разбирате, там няма пристанище.
— Знаете ли как разбрах, че сте го изпратили в космоса?
— Убеден съм, че си имате източници — както смъртни, така и небесни.
— Моята скъпа приятелка доктор Вивиан Деламар е хирургът, който е възстановил крака на Ахил.
— Аха, спомням си, че я препоръчахте.
— Преди да разбера какво всъщност представлява Ахил. Когато го разбрах, й се обадих, за да я предупредя да внимава. Защото според моя специалист и тя се намираше в опасност.
— Хирургът, възстановил крака му? Защо?
— Никой не го е виждал по-безпомощен от хирурга, който го е рязал, докато Ахил е лежал упоен. Убедена съм, че с разума си той е осъзнавал, че не е справедливо да причинява вреда на тази жена, сторила му такова добро. Но същото важи и за Поук, първата му жертва. Ако е била първата.
— Значи, доктор Вивиан Деламар… Вие сте я предупредили. Какво е видяла тя? Да не би да е измърморил някакво признание, докато е бил под упойка?