— Никога няма да разберем. Тя е мъртва.
— Шегувате се.
— Обаждам ви се от Кайро. Утре е погребението й. Бяха решили, че е инфаркт, но аз ги посъветвах да потърсят белег от инжекция. Намериха го — и сега смъртта й се води убийство. Ахил наистина знае как да чете. Научил е кои наркотици биха му свършили работа. Как я е накарал да мирува, докато й бие инжекцията, това не знам.
— Как да ви повярвам, сестра Карлота? Момчето е щедро, любезно, хората са привлечени от него, той е роден водач. Такива хора не стават убийци.
— Кои са мъртвите? Учителят, който го изкарал пред класа и му се подиграл за невежеството, малко след като е постъпил в училището. Лекарката, която го е видяла проснат на операционната маса, упоен. Безпризорното момиче, чиято банда го е съборила на земята. Уличното момче, което се е клело, че ще го убие и го е накарало да се укрива. Може би аргументът, че всичко това са съвпадения, би убедил съдебните заседатели, но вас не бива да вкарва в заблуда.
— Добре, успяхте да ме убедите, че заплаха би могла да съществува. Но аз вече предупредих учителите във Военното училище, че може да възникне опасност. А и сега наистина не отговарям за Военното училище.
— Но продължавате да поддържате връзка с него. Ако ги предупредите по-настоятелно, ще предприемат нещо.
— Ще ги предупредя по подобаващ начин.
— Лъжете ме.
— И по телефона ли познавате?
— Вие искате Бийн да бъде изложен на опасност!
— Сестро… да, искам го. Но не чак толкова много. Ще направя каквото мога.
— Ако позволите да сторят зло на Бийн, Господ ще има сметки за уреждане с вас.
— Тогава ще му се наложи да се нареди на опашката, сестра Карлота. Военният трибунал на МФ има предимство.
Бийн погледна в отдушника на стаята си и се зачуди кога е бил толкова мъничък, че да се побере вътре. Колко голям е бил тогава — колкото плъх?
За щастие сега, когато разполагаше със собствена стая, не му се налагаше да се ограничава с изходните канали. Той покачи стола върху масата и се напъха в дългите, тънки всмукателни канали в стената откъм коридора. Корнизът на канала стърчеше навън — състоеше се от няколко продълговати части. Ламперията под него се отделяше от занитената стена отдолу. Твърде лесно при това. Сега пространството беше достатъчно и почти всяко дете от Военното училище можеше да се промъкне над тавана в коридора.
Бийн се съблече и отново пропълзя във въздушната система.
Този път му беше по-тясно — направо се учудваше колко е пораснал. Бързо стигна до ремонтните съоръжения край пещите. Проучи как работи системата за осветление и внимателно обиколи, като сваляше крушки и стенни светлини там, където му беше нужно. Скоро се образува широка вертикална шахта, която потъваше в мрак след затварянето на вратата. Беше сумрачно дори и когато вратата беше отворена. После внимателно нагласи капана.
Ахил не преставаше да се учудва на това как вселената се подчинява на волята му. Каквото и да си пожелаеше, то явно се сбъдваше. Поук и бандата й го издигнаха над другите побойници. Сестра Карлота го изпрати в църковното училище в Брюксел. Доктор Деламар му оправи крака, за да може да тича — вече с нищо не се различаваше от всички останали момчета на неговата възраст. А сега се намираше във Военното училище… и кой да бъде първият му командир? Дребосъкът Бийн, готов да го поеме под крилото си, да му помогне да се издигне тук. Сякаш вселената бе създадена, за да му служи, а всички хора в нея бяха настроени да откликват на желанията му.
В бойната зала беше толкова страхотно, че чак не беше за вярване. Война в кутийка. Насочваш оръжието и костюмът на другото хлапе се вдървява. Разбира се, Амбул бе допуснал грешката да демонстрира това, когато замрази Ахил. Смя му се, докато той, ужасен, се носеше във въздуха, неспособен нито да мръдне, нито да смени посоката, в която го отлиташе. Хората не биваше да правят така. Не беше редно и вечно щеше да го гризе отвътре, докато не оправеше нещата. В света трябваше да има повече доброта и уважение.
Също като Бийн. Отначало му се беше сторил обещаващ, но после започна да го разочарова. Погрижи се другите да разберат, че навремето Ахил му е бил татко, но сега е само войник от неговата армия. Нямаше нужда! Не бива да разочароваш хората. Бийн се бе променил. Навремето, когато Поук повали Ахил по гръб и го засрами пред всички онези малки деца, тъкмо Бийн му показа уважение. „Убийте го“ — бе казал той. Тогава това дребосъче разбираше нещата — знаеше, че дори и повален, Ахил е опасен. Но като че сега го бе забравил. Всъщност Ахил почти беше сигурен, че Бийн е казал на Амбул да замрази бойния му костюм и да го унижи в тренировъчната зала. Бе нагласил нещата така, че другите да му се присмиват.