— Какво би струвало да ви убедя да ми помогнете в това? — попита Граф.
— Опитайте да ми кажете истината за това, какво би означавала тази информация за Бийн.
— Разтревожил е първия си учител. На връщане от обяд е изчезнал за двайсет и една минути. Разполагаме със свидетел, който е разговарял с него на палуба, където Бийн си няма работа, но това все още не разкрива нищо за последните седемнайсет минути от отсъствието му. Не играе с чина си…
— Според вас създаването на фалшиви самоличности и писането на измислени дневници не е игра, така ли?
— Има една диагностично-терапевтична игра, на която играят всички деца — а той дори не я е отварял.
— Той знае, че играта е психологическа, и няма да играе на нея, докато не разбере какво ще му струва това.
— Вие ли го научихте на тази изначална враждебност?
— Не — аз се научих на нея от него.
— Значи — ако съм разбрал правилно и имайки предвид записаното в дневника — излиза, че той смята да създаде тук своя собствена банда, все едно това е улицата. В такъв случай трябва да знаем какъв е този Ахил — така ще разберем какво всъщност е намислил Бийн.
— Той не смята да прави нищо подобно — опроверга твърдението му сестра Карлота.
— Казахте го толкова настоятелно, но не ми изтъкнахте нито една причина да повярвам на извода ви.
— Вие ми се обадихте на мен, помните ли?
— Това не е достатъчно, сестра Карлота. Вашето мнение за момчето е съмнително.
— Той в никакъв случай не би подражавал на Ахил. Никога не би изложил в писмена форма истинските си планове на място, където можете да ги намерите. Той не сформира банди, а се присъединява към тях. Използва ги и продължава нататък, без да се оглежда назад.
— Значи ако разследваме този Ахил, това с нищо няма да ни подскаже какво ще е поведението на Бийн за в бъдеще?
— Бийн се гордее с това, че не е злопаметен. Той смята, че това пречи да се постигнат добри резултати. Всъщност, от една страна съм убедена, че е писал за Ахил специално защото вие ще прочетете написаното от него и ще искате да научите повече неща за Ахил. И когато започнете да проучвате този Ахил, ще разберете, че той е сторил нещо много лошо.
— На Бийн ли?
— На негов приятел.
— Значи той все пак може да поддържа приятелства?
— Момичето, което спаси живота му тук, на улицата.
— И как се казва тя?
— Поук. Но не си правете труда да я издирвате. Тя е мъртва.
Граф се позамисли над това.
— Това ли е лошото нещо, което е сторил Ахил?
— Бийн си има причина да го вярва, макар че според мен за пред съда няма достатъчно доказателства. И, както казах, всичко това може да е подсъзнателно. Според мен Бийн не би се опитал умишлено да си го върне на Ахил — нито пък на когото и да било другиго всъщност — но той би могъл да се надява, че вие ще го свършите вместо него.
— Продължавате да премълчавате, но нямам друг избор, освен да се доверя на преценката ви, нали?
— Ахил няма да ви доведе доникъде, обещавам.
— А ако се досетите за причина, че все пак би могъл да ни изведе някъде?
— Полковник Граф, аз искам вашата програма да успее дори повече, отколкото искам Бийн да успее. Приоритетите ми не са изкривени от факта, че много обичам това дете. Наистина ви казах всичко. Но се надявам, че и вие ще ми помогнете.
— МФ не търгува с информацията, сестра Карлота. Тя тече от тези, които я имат, към тези, които я нямат.
— Нека ви кажа какво искам, а после вие решете дали ми е нужно.
— Е?
— Искам да знам за всички незаконни или строго секретни проекти, свързани с промяната на човешкия геном, през последните десет години.
Граф впери поглед в далечината.
— Задавате този въпрос твърде скоро. Значи не е свързан с нещо ново, а със същият стар проект. Става дума за Бийн, нали?
— Той все е дошъл отнякъде.
— Искате да кажете, умът му е дошъл отнякъде.
— Говоря за целия комплект. Мисля, че накрая ще започнете да разчитате на това момче и ще му поверите живота на всички ни. Затова — поне според мен — е необходимо първо да разберете какво става в неговите гени. Няма да е като да знаете какво става в ума му, но пък до там вие така или иначе никога няма да се домогнете.
— Вие го изпратихте тук, а сега какво ми говорите?! Не разбирате ли, че току-що гарантирахте никога да не му позволя да стигне до върха на нашата селекция?
— Казвате го сега. Но той е бил във Военното училище едва ден — рече сестра Карлота. — При вас той ще израсне.
— По-добре да се смалява, защото вентилационната система ще го всмуче.