С цялата тази подготовка Бийн очакваше наистина да напредне. Но твърде бързо се натъкна на защитни стени — информация, която системата трябваше да предоставя, но не желаеше. Намери и няколко уловки. Например, така и не откри карта на цялата станция — само на териториите, достъпни за учениците, които винаги бяха забавни, под формата на диаграми и умишлено извън мащаб. Но откри и поредица от карти за спешни случаи в една програма, която в случай на декомпресия автоматично би ги показала на стените на коридора, за да посочи най-близкия авариен шлюз. Тези карти бяха в мащаб и чрез комбинирането им в една-единствена карта той успя да изработи схема на цялата станция. Нищо не бе обозначено освен ключалките, разбира се, но той научи за съществуването на паралелна система от коридори от двете страни на достъпната за ученици територия. Значи станцията представляваше не едно, а три паралелни колела, свързани помежду си в много точки. Тъкмо там живееха учителите и персоналът, там се намираха животоподдържащите системи и комуникациите с флота. Лошата новина беше, че разполагат с отделна вентилационна система. Каналите в едното колело не можеха да го отведат до другите. Което означаваше, че дори да успява да следи всичко, ставащо в ученическото колело, другите колела не му бяха достъпни.
Е, и вътре в ученическото колело имаше достатъчно тайни места за изследване. Учениците имаха достъп до четири палуби плюс гимнастическия салон под палуба А и бойната зала над палуба Г. Но всъщност палубите бяха девет — две под палуба А и три — над Г. Тези пространства трябваше да ги използват за нещо. И щом смятаха, че си струва да го крият от учениците, Бийн реши, че си струва да го изследва.
И то скоро. От гимнастиката укрепваше, без да напълнява, защото внимаваше с храната — беше невероятно с колко много ядене се мъчат да го натъпчат. Постоянно увеличаваха порциите му, защото предишните количества не бяха довели до исканото от тях повишаване на теглото. Но онова, което той не можеше да контролира, бе увеличаването на ръста. Още малко и каналите щяха да станат непроходими за него — а може би вече бяха. И все пак, използването на вентилационната система за достъп до скритите палуби беше нещо, с което не можеше да се занимава във времето за къпане. Което значеше, че трябва да жертва съня си. И затова той постоянно го отлагаше — един ден в повече нямаше да бъде кой знае колко фатален.
До сутринта, когато Димак влезе рано-рано в спалното и обяви, че всички трябвало веднага да си сменят паролите с гръб към останалите и не бивало да казват на никого новата си парола.
— Никога не я въвеждайте така, че някой друг да я види — предупреди той.
— Някой използва чужди пароли? — попита едно дете. По тонът му се познаваше, че смята идеята за отвратителна. Какъв наивник! Бийн го напуши на смях.
— Това се изисква от целия персонал на МФ, така че е добре да започнете да развивате този навик още отсега — рече Димак. — Всеки открит да използва една и съща парола повече от седмица, незабавно ще бъде включен в позорния списък.
Но Бийн предположи, че са разкрили какво прави той. Това означава, че е възможно дори да са разгледали изследванията му за последните месеци и знаят много добре какво е открил. Той влезе и изтри секретната директория ча всеки случай — можеше още да не са я докопали. Вече бе запомнил наизуст всичко, което му бе нужно оттам. Никога вече нямаше да разчита на чина за нещо, което можеше да пази в паметта си.
Съблече се, уви се в хавлията и се запъти към душовете заедно с останалите. Но Димак го спря на вратата.
— Хайде да поговорим — каза той.
— А кога ще се изкъпя? — попита Бийн.
— Изведнъж си се загрижил за хигиената си? — удиви се Димак.
Бийн очакваше, че ще му четат конско, задето краде пароли, но вместо това учителят седна до него на долното легло и започна да му задава далеч по-общи въпроси.
— Как се чувстваш тук?
— Чудесно.
— Знам, че резултатите от тестовете ти са добри, но се притеснявам, че нямаш много приятели сред другите деца.
— Имам много приятели.
— Искаш да кажеш, че знаеш имената на много деца и не се караш с никого.