— Ами ако флотилиите ни се разминат в нощта? — попита Димак. — Ще унищожим взаимно световете си и ще си останем само с корабите?
— Не — отвърна Бийн. Мисълта му препускаше. — Не и ако изпратим нашата флота незабавно след края на Втората война с бъгерите. Нали ударният отряд на Мейзър Ракъм ги победи? Ще им е нужно време, докато научат вестта за поражението си. Докато това стане, ние бихме могли да построим флотилия — възможно най-бързо — и незабавно да я изпратим срещу тяхната родна планета. Така новината за поражението им ще пристигне при тях заедно с нашата съкрушителна контраатака.
Димак затвори очи.
— Значи, казваш, да я изпратим сега.
— Не — отрече Бийн, когато го осени, че е прав за всичко. — Тази флотилия вече е била изпратена. Тя е била изпратена още преди да се роди който и да било на тази станция.
— Интересна теория — отбеляза Димак. — Разбира се, грешиш по всички точки.
— Не, не греша — отрече Бийн. Знаеше, че не греши, защото спокойствието на Димак се пропукваше. По челото му избиваше пот. Бийн бе уцелил нещо много важно и учителят го знаеше.
— Имам предвид, че теорията ти е вярна, що се отнася до недостатъците на космическата защита. Но макар и да ни е трудно, сме длъжни да правим каквото можем — затова и ти си тук. Колкото до някаква флотилия, която се предполага, че сме изпратили… Втората война с бъгерите изтощи ресурсите на човечеството, Бийн. Толкова много време ни отне повторното сформиране на що-годе приличен флот с по-добро въоръжение! Ако изобщо е възможно да се извлече някаква поука от трудовете на Вобан, то това е тази: не можеш да построиш повече, отколкото е човешкият ти ресурс, защото няма да има кой да го поддържа. И кой знае защо приемаш, че ние знаем къде се намира родната планета на врага. Но както и да е. Твоят анализ е добър, защото осъзнаваш величината на стоящия пред нас проблем.
Димак стана от леглото.
— Хубаво е да знаем, че не пропиляваш цялото си време за подготовка в пробиви в компютърната система — заяви той.
И с този прощален изстрел напусна спалното.
Бийн стана, върна се при леглото си и се облече. Не му оставаше време за душ, но и не беше важно. Защото знаеше, че с онова, което каза на Димак, засегна оголен нерв. Втората война с бъгерите не бе изтощила ресурсите на човечеството — Бийн беше убеден в това. Проблемите на планетната защита бяха толкова очевадни, че нямаше как МФ да ги е пропуснал — не и след като почти бе загубил войната. Военните са знаели, че трябва да атакуват. Построили са флотилията. Изпратили са я. И тя бе заминала. Беше немислимо да са предприели нещо друго.
Защо тогава бяха всички тези глупости с Военното училище? Беше ли прав Димак за това, че Военното училище цели просто да се изгради защитна флотилия около Земята, за да отблъсне всяка вражеска атака, с която би могла да се размине по пътя си нашата нападателна флотилия?
Ако това беше вярно, нямаше причини да го крият. Нямаше защо да лъжат. Всъщност, цялата пропаганда на Земята бе посветена на обяснения колко жизненоважно било за хората да се подготвят за следващото нахлуване на бъгерите. Значи Димак просто му бе повторил историята, която МФ втълпяваше на всички хора по Земята от три поколения насам. Но пък се потеше като луд. Което предполагаше, че въпросната история не е вярна.
Защитната флотилия около Земята бе вече напълно оборудвана — в това беше проблемът. Нормалният военен набор щеше да е достатъчен. Отбранителната война не изискваше бляскави бойни умения, а само бдителност. Ранно забелязване, предпазливо прихващане, защита на адекватен резерв. Успехът не зависеше от умело командване, а от количеството налични кораби и качеството на въоръжението. Нямаше основания да съществува Военното училище. То имаше смисъл само в контекста на нападателната война — тази, в която маневрите, стратегията и тактиката играят важна роля. Но нападателната флотилия вече беше заминала. Доколкото предполагаше Бийн, битката сигурно бе станала преди години и МФ просто чакаше новината дали сме победили, или загубили. Всичко зависеше от това на колко светлинни години разстояние е родната планета на бъгерите.
Доколкото знаем, помисли си Бийн, войната е свършила. МФ знае, че сме победили, но просто го пази в тайна.
И причината за това беше очевидна. Единственото, което бе прекратило войните на Земята и бе обединило цялото човечество, беше общата кауза — победата над бъгерите. Веднага щом се разбереше, че заплахата от бъгерите е елиминирана, всички натрупали се вражди щяха да избухнат. Независимо дали щеше да е мюсюлманският свят срещу Запада, дълго удържаният руски империализъм и параноя срещу Атлантическия съюз, или индийският авантюризъм, или… или всичко това наведнъж. Хаос. Ресурсите на Международния флот щяха да бъдат погълнати от бунтуващи се командири от една или друга фракция. Това евентуално би означавало унищожаването на Земята и без намесата на формиките.