— Още по-сериозна причина да го пратим обратно на Земята. Или на някоя отдалечена база. Разбираш ли какъв кошмар ще е, ако това се разсекрети?
— Всичко зависи от това, как той ще използва информацията.
— Само че ние не знаем нищичко за него и затова нямаме представа как ще я използва.
— Сестра Карлота…
— Моля те, не ми причинявай това! Тази жена е още по-неразгадаема и от твоето малко джудже.
— Ум като този на Бийн не бива да бъде отхвърлян само защото ни е страх от пробив в секретността.
— Нито секретността да бъде отхвърляна заради един хитър фъстък.
— Нима не сме достатъчно умни, че да създадем за него нови пластове заблуда? Нека го оставим да открие нещо, което ще помисли за истина. Трябва само да измислим лъжа, на която според нас ще повярва.
В градината на терасата Сестра Карлота седеше на малката масичка срещу съсухрения стар изгнаник.
— Аз съм само един стар руски учен, който доживява последните си години на брега на Черно море. — Антон дръпна продължително от цигарата си, издуха дима над парапета и замърси още повече мръсния въздух, лъхащ от София над водата.
— Не водя със себе си никакви представители на закона — посочи сестра Карлота.
— Но представлявате много по-голяма опасност за мен. Вие сте от флота.
— Не ви грози никаква опасност.
— Вярно е, но само защото аз няма да ви кажа нищо.
— Благодаря ви за прямотата.
— Вие цените прямотата, но надали бихте я оценили, ако ви кажа какви мисли буди тялото ви в ума на стария руснак.
— Опитите да шокираш монахини не са особено забавни. Не получаваш никаква награда.
— Значи се отнасяте сериозно към монашеството.
Сестра Карлота въздъхна.
— Мислите, че съм дошла тук, защото знам нещо за вас, и не искате да научавам още. Но аз дойдох тук точно заради онова, което не мога да открия за вас.
— И то е?
— Какво ли не. Тъй като проучвах един специфичен въпрос за МФ, те ми дадоха конспект на статии върху изследванията за промяна на човешкия геном.
— И там се появи моето име?
— Точно обратното, никъде не споменават името ви.
— Колко бързо забравят хората.
— Но когато прочетох малкото статии на споменати от тях хора — винаги ранни, преди машината за засекретяване на МФ да ги стегне в менгемето си, — забелязах една тенденция. В бележките под линия винаги цитираха вашето име. Непрекъснато ви цитираха. А никъде не можеше да се намери дори и дума от вас. Нямаше дори извлечения от вестници. Очевидно никога не сте публикували.
— И все пак ме цитират. Същинско чудо, нали? Вие, хората, колекционирате чудеса, нали? За да произвеждате светци?
— Не можете да бъдете обявен за светец преди смъртта си, съжалявам.
— И без това ми е останал само един бял дроб — рече Антон. — Ако продължа да пуша, няма да чакам много.
— Можете да спрете.
— Само с един бял дроб са ти необходими двойно повече цигари, за да получиш същия никотин. Ето защо трябваше да увелича цигарите, не да ги спра. Това е очевидно, но вие не мислите като учен, а като жена, отдадена на вярата. Мислите като покорен човек. Когато разберете, че нещо е лошо, вие не го правите.
— Вие сте изследвали генетичните ограничения на човешкия разум.
— Така ли?
— Винаги ви цитираха в тази връзка. Разбира се, тези произведения никога не бяха посветени на същата тема, защото иначе и те щяха да бъдат засекретени. Но заглавията на статиите, споменати в бележките под линия — които вие никога не сте написали, след като никога не сте публикували нищо — до едно бяха свързани с тази област.
— Толкова е лесно кариерата ти да влезе в коловоз.
— Затова искам да ви задам един хипотетичен въпрос.
— Любимите ми. След реторичните. И двата мога да ги проспя еднакво приятно.
— Да предположим, че някой е смятал да наруши закона и да промени човешкия геном, по-специално — да усили интелигентността.
— Този някой би го грозяла сериозна опасност да го хванат и накажат.
— Да предположим, че въз основата на най-добрите научни изследвания той е открил определени гени, които могат да се променят в ембриона така, че да усилят интелигентността на този човек след раждането му.
— Ембрион! Да не би да ме изпитвате? Тези промени са възможни само в яйцето. В една-единствена клетка.
— Да предположим, че се е родило дете, носител на съответните промени. Детето се е родило и е пораснало достатъчно, за да забележат изключителната му интелигентност.
— Предполагам, че не говорите за вашето собствено дете.
— Не говоря за никое конкретно дете, а за хипотетично. Как човек би разпознал, че това дете е генетично променено? Без да изследва самите гени.