Очевидно не бе успял да удържи самозаблудата си. Най-сетне тялото му се бе досетило как е успял да довери тайната си на тази жена — бе говорил за нея на езика на религията.
Тя го обърна по гръб. Беше припаднал и пристъпът му на паника стихваше. Не че припадъкът бе нещо тривиално за мъж на възрастта на Антон. Но нямаше да има нужда да проявява героизъм, за да се свести — не и този път. Щеше да дойде в съзнание спокоен.
Къде бяха хората, които трябваше да го наблюдават? Къде бяха шпионите, подслушващи разговора им?
Тежки стъпки по тревата, по листата.
— Малко бавно реагирахте — каза тя, без да вдига очи.
— Съжаляваме, не очаквахме подобно нещо. — Мъжът беше доста млад, но не особено умен на вид. Имплантът трябваше да пречи на Антон да издаде тайната си, но не беше задължително пазачите му да са умни.
— Според мен той ще се оправи.
— За какво разговаряхте?
— За религия — отвърна тя. Знаеше, че сигурно ще сверят думите й със запис. — Той критикуваше Господ, че сътворил човеците неуспешно. Твърдеше, че се шегува, но мисля, че хората на неговата възраст никога не се шегуват, когато говорят за Господ, нали?
— Страхът от смъртта ги обзема — рече мъдро младежът. — Или поне толкова мъдро, колкото успя да го докара.
— Мислите ли, че случайно е предизвикал този пристъп на паника със собствения си страх от смъртта? — щом го задаваше като въпрос, това всъщност не беше лъжа, нали?
— Не знам. Той започва да идва в съзнание.
— Е, аз без съмнение не искам повече да го тревожа с религиозни дискусии. Когато се свести, му кажете, че съм му много благодарна за този разговор. Уверете го, че ми е изяснил един от великите въпроси на Божията воля.
— Да, ще му предам — рече сериозно младежът.
Разбира се, щеше да изопачи безнадеждно посланието.
Сестра Карлота се наведе и целуна хладното, запотено чело на Антон. Стана и се отдалечи.
Значи в това беше тайната. Геном, който позволява на човешките същества да притежават необикновена интелигентност, но ускорява многократно телесните процеси. Мозъкът работи по-бързо. Детето се развива по-бързо. Бийн наистина бе продукт на експеримент по отключването на гена на необикновените способности. Бе му даден плод от дървото на познанието. Но той си имаше цена. Бийн нямаше да вкуси плода от дървото на живота. Каквото и да направеше приживе, трябваше да го направи млад, защото нямаше да доживее до старост.
Антон не бе осъществил експеримента. Не се бе направил на Господ и не бе създал човеци, които щяха да живеят във взрив от интелигентност — внезапни фойерверки вместо самотни, дълго горящи свещи. Но той бе намерил ключ, скрит от Господ в човешкия геном. А някой друг — може би негов последовател с неизтощимо любопитен дух, мечтател, копнеещ да изведе човечеството на следващия етап от еволюцията, или луд последовател на безумна кауза — този някой бе предприел дръзката стъпка да завърти ключа, да отвори вратата и да сложи смъртоносния бляскав плод в дланта на Ева. И заради това змийско, коварно престъпление Бийн бе изгонен от рая. Бийн, който несъмнено щеше да умре — но като бог, познал доброто и злото.
10
ПОТАЙНОСТИ
— Не мога да ви помогна. Вие не ми дадохте исканата от мен информация.
— Дадохме ти проклетите конспекти!
— Не сте ми дали нищо и ти го знаеш. А сега искате да ви дам оценка на Бийн, но не ми казвате за какво, не ми задавате контекст. Очаквате отговор, но ме лишавате от средство да ви го осигуря.
— Потискащо, нали?
— Не и за мен. Аз просто няма да ви дам никакъв отговор.
— Тогава ще изключим Бийн от програмата.
— Щом вече сте взели решение, моят отговор, какъвто и да е той, няма да го промени, особено след като сте се погрижили да го смятат за ненадежден.
— Ти знаеш повече, отколкото ми казваш, и аз трябва да го науча.
— Великолепно! Постигна пълна емпатия с мен, защото нееднократно съм ти повтаряла същото.
— Око за око! Много християнски постъпваш.
— Невярващите вечно искат другите да постъпват християнски.
— Може би не си чула, но в момента се води война.
— И аз можех да ти кажа същото. Води се война, а вие ни поставяте глупави пречки с тази секретност. Тъй като няма доказателства нашите врагове, формиките, да ни шпионират, тази секретност не засяга войната, а Триумвирата, който иска да задържи властта си над човечеството. А мен това ни най-малко не ме интересува.
— Грешиш. Тази информация е секретна с цел да попречим някои ужасни експерименти да бъдат осъществени.