Що се отнася до Димак и Граф, може би ги бе подслушал случайно, но се бе приближил достатъчно, че да може да чува, по свой собствен избор. И като се замислиш, той бе избрал да изследва каналите тъкмо заради същото, което бе предизвикало такава загриженост у Димак и Граф. Не беше изненада и че разговарят, след като на децата им загасят лампите — тогава вече беше спокойно, задълженията бяха изпълнени, щеше да има време за разговор. Не се налагаше Граф да вика Димак на специална среща, което би могло да накара другите учители да си задават въпроси. Всъщност не беше късмет — Бийн сам бе предизвикал късмета си. Беше видял името и паролата и бе подслушал разговора, защото бе взел бързото решение да проникне в системата за всмукване на въздух и го бе осъществил веднага.
Той винаги сам предизвикваше късмета си.
Може би имаше връзка с онези промени в гените, които бе споменал Граф.
Те говореха за нея. Тя бе повдигнала въпроса дали Бийн генетично е човек. Някаква жена, която издирва информация. Граф се бе предал и й даваше достъп до факти, който досега бяха скрити от нея. Това означаваше, че ще получи още отговори от тази жена, когато започне да използва новите данни. Повече отговори за произхода на Бийн.
Можеше ли сестра Карлота да се съмнява, че Бийн е човек?
Сестра Карлота, която ридаеше, когато той я напусна и полетя в космоса? Сестра Карлота, която го обичаше, както майка — детето си? Как можеше тя да се съмнява в него?
Ако искаха да намерят някой човек-нечовек, някой пришълец в човешки костюм, трябваше добре да огледат монахинята. Тя прегръща едно дете като свое, а после обикаля и разпространява съмнения относно човешката му същност. Тъкмо обратното на феята на Пинокио. Докосва едно истинско момче и го превръща в нещо ужасно и страшно.
Не можеше да говорят за сестра Карлота. Беше някаква друга жена. Догадката му, че може да е тя, просто беше погрешна, също като догадката му, че последната битка с бъгерите вече се е състояла. Тъкмо затова Бийн нямаше пълно доверие на догадките си. Действаше въз основа на тях, но винаги допускаше възможността тълкуванията му да са погрешни.
Освен това неговият проблем не беше да разбере дали наистина е човек или не. Какъвто и да беше, той си беше той и трябваше да действа по такъв начин, че не само да остане жив, но и да се сдобие с възможно най-силния контрол върху собственото си бъдеще. Единствената опасност за него беше, че те са загрижени за тази вероятна генетична трансформация. Затова задачата на Бийн беше да се държи толкова нормално, че да разпръсне страховете им.
Но как да се преструва на нормален? Не го бяха довели тук, защото е нормален, а защото е необикновен. Както и другите деца впрочем. Училището ги поставяше под такова напрежение, че някои направо се побъркваха. Като Бонсо Мадрид и шумната му вендета срещу Ендър Уигин. Затова всъщност Бийн не трябваше да се прави на нормален, а на смахнат, както се очакваше.
Беше невъзможно това да се имитира. Той още не знаеше какви знаци търсят учителите в поведението на децата тук. Можеше да се сети за десет неща и да ги направи, без изобщо да се досети, че има още деветдесет, които не е забелязал.
Не, трябваше не да действа по предсказуем начин, а да стане тяхната надежда за съвършения командир.
Когато се върна в спалното, седна на леглото и провери на чина си колко е часът, той откри, че беше приключил за няма и час. Прибра чина си, легна и започна да повтаря в ума си образите от спомена му за учителските пръсти, докато въвеждаха името и паролата. Когато се почувства относително сигурен в тях, си позволи да се унесе в сън.
Едва тогава, тъкмо бе задрямал, осъзна какъв щеше да е неговият идеален камуфлаж, който щеше да отклони страховете им и да му осигури и безопасност, и напредък.
Той трябваше да стане Ендър Уигин.
11
ТАТКО
— Сър, помолих ви за разговор на четири очи.
— Димак е тук, защото вашето нарушение на секретността засяга работата му.
— Нарушение на секретността! Затова ли ме разжалвате?
— Едно дете е използвало вашето име и парола, за да влезе в главната учебна система. Открило е файловете с пароли и ги е пренаписало, за да си създаде самоличност.
— Сър, винаги вярно съм спазвал всички разпоредби. Никога не влизам в системата пред учениците.
— Всеки така казва, но после се оказва, че влизат.
— Извинете, сър, но Уфанад не влиза. И винаги издава другите, когато ги излови да го правят. Всъщност, действа гаднярски и ни подлудява всичките.