Ендър Уигин наистина знаеше неща, които Бийн не знаеше. Бийн можеше да се досети да постъпи като Уигин — да започне допълнителни упражнения, за да компенсира нежеланието на командира му да го обучава. Бийн можеше дори да се опита да привлече и други ученици да се упражняват с него, тъй като много неща не можеше да прави сам. Но Уигин бе приел всички желаещи, без значение колко трудно беше да се упражнява заедно с толкова много хора в бойната зала. И според записките на учителите сега той посвещаваше повече време на обучението на другите, отколкото на усъвършенстването на собствената си техника. Разбира се, отчасти беше така, защото той вече не беше в армията на Бонсо Мадрид и заради участието си в редовните занятия. Но продължаваше да работи с другите деца — особено с нетърпеливите новобранци, които искаха да напреднат бързо, преди да ги назначат в редовната армия. Защо?
Дали и той не прави като мен — изучава другите ученици, за да се подготви за по-нататъшна война на Земята? Дали не изгражда мрежа, която се разпростира във всички армии? Дали по някакъв начин не ги обучава погрешно, за да може по-късно да се възползва от грешките им?
Съдейки по онова, което беше чул за Уигин от децата в неговата новобранска група, които ходеха на тези упражнения, ставаше въпрос за нещо съвсем друго. Уигин май наистина бе загрижен останалите деца да развият възможностите си. Дали така отчаяно му се искаше да го харесват? Защото ако беше така, то се получаваше. Те го обожаваха.
Но сигурно имаше и още нещо освен жаждата за обич. Бийн не можеше да проумее какво.
Откри, че наблюденията на учителите, макар и да бяха полезни, не му помагаха да проникне наистина в мислите на Уигин. Първо — пазеха психологическите наблюдения от мисловната игра някъде другаде, където Бийн нямаше достъп. И второ — учителите не можеха да проникнат в мислите на Уигин, защото просто не мислеха на неговото ниво.
А Бийн мислеше.
Но проектът на Бийн не беше да анализира Уигин от научно любопитство, нито да се съревновава с него, нито дори да го разбере. Целта му беше да превърне себе си в детето, на което учителите биха се доверили, на което биха разчитали. Биха го смятали за истински човек. За този проект Уигин бе неговият учител, защото вече беше постигнал онова, което искаше да постигне Бийн.
И го беше постигнал, без да бъде съвършен. Без да действа, доколкото схващаше Бийн, напълно разумно. Не че някой действаше така. Но желанието на Уигин всеки ден да посвещава часове на обучението на деца, от които нямаше никаква полза… Колкото повече Бийн мислеше за това, толкова повече смисълът му се губеше. Уигин не изграждаше мрежа от свои поддръжници. За разлика от Бийн той не притежаваше съвършена памет, затова Бийн бе сигурен, че Уигин не съставя наум досиета за всички останали деца във Военното училище. Децата, с които работеше, не бяха най-добрите, но често бяха най-страхливите и зависими новобранци и неудачници сред войниците от редовните армии. Идваха при него, защото според тях пребиваването в една стая с водача на листата можеше да им донесе късмет. Но защо ли Уигин продължаваше да им отделя време?
Защо Поук умря заради мен?
Въпросът беше същият и Бийн го знаеше. Намери в библиотеката няколко книги по етика и поръча да ги доставят на чина му, за да ги прочете. Скоро откри, че единствените теории, които обясняват алтруизма, са лъжливи. Най-глупавата беше старото социобиологично обяснение за чичовците, които умирали заради племенниците си — в армиите кръвни връзки не съществуваха и хората често умираха заради чужди хора. Теорията за общностите горе-долу вършеше работа — тя обясняваше защо всички общности почитат самопожертвувателните герои в митовете и обредите си, но не даваше обяснение за самите герои.
Защото тъкмо това виждаше Бийн в Уигин — истински герой.
Уигин го е грижа не толкова за самия него, колкото за другите деца, които са недостойни да им отдаде дори пет минути от времето му.
И все пак, може би тъкмо тази негова черта привлича всички. Може би тъкмо заради всички онези истории за Исус, които му разказваше сестра Карлота, той вечно бе обкръжен от тълпа.
Ето защо се страхувам толкова от Уигин. Той е пришълецът, а не аз. Той е непонятният, непредсказуемият. Той е онзи, който не действа по разумни и предсказуеми причини. Аз умея да оцелявам и толкова — нищо по-интересно няма в мен. Но той беше способен на всичко.
Колкото повече Бийн изучаваше Уигин, толкова повече мистерии му се разкриваха. И толкова по-решен бе да действа като Уигин, докато на някакъв етап не започнеше да гледа на света като Уигин.