Но макар и да следеше Уигин — все още от разстояние — Бийн не можеше да си позволи да постъпи като по-малките деца, като последователите му. Не можеше да го нарече Ендър. Това, че го наричаше с фамилното му име, го държеше на разстояние. Но на микроскопично разстояние.
Какви книги четеше Уигин самостоятелно? Не книгите по военна история и стратегия, които Бийн бе изгълтал набързо, а сега методично препрочиташе, за да приложи всичко и към космическите битки и към модерната война на Земята. Уигин също четеше, но в библиотеката гледаше най-вече видеофилми на битки, най-често — с бъгерски кораби. Тях и филмите с ударния отряд на Мейзър Ракъм в героичната битка, прекършила гръбнака на Второто нашествие.
Бийн също ги гледаше, макар и не многократно — след като ги гледаше веднъж, той ги запаметяваше идеално и можеше после да ги превърта наум с достатъчни подробности, че да може да забелязва неща, които не бе отбелязал при първото гледане. Дали Уигин не виждаше по нещо ново всеки път, когато гледаше тези видеофилми? Или търсеше нещо, което все още не беше открил?
Дали се опитва да проумее начина на мислене на бъгерите? Защо не разбира, че библиотеката просто не разполага с достатъчно видеофилми, нужни за това? Тук всичко беше пропаганда. Всички ужасни сцени с мъртви хора, с ръкопашен бой и убийства при превземането на корабите бяха изрязани. Нямаше видеофилми на пораженията, където бъгерите попиляваха човешките кораби. Можеше да видиш само кораби, летящи в космоса и няколкоминутна подготовка за бой.
Война в космоса? Толкова вълнуваща в измислиците и толкова скучна в действителност. Понякога имаше по някой проблясък, но през повечето време цареше мрак.
И, разбира се, задължителният момент с победата на Мейзър Ракъм.
Какво ли се надяваше да научи Уигин?
Бийн научаваше повече от липсващото, отколкото от онова, което виждаше на екрана. Например, никъде в библиотеката нямаше снимка на Мейзър Ракъм. Странно. Лицата на Триумвирата бяха навсякъде, както и тези на други командири и политически лидери. Защо Ракъм го нямаше? Дали бе починал в мига на победата? Или може би бе измислена фигура, умишлено създадена легенда, за да могат да прикачат победата към някакво име? Но ако случаят беше такъв, те щяха да му създадат и лице — съвсем лесно беше. Да не би да бе обезобразен?
Или пък — много, много дребен?
Ако — щом порасна — стана командир на човешката флотилия и победя бъгерите, дали ще скрият и моята снимка, защото един такъв дребосък никога не биха го възприели като герой?
Кого ли го е грижа? Аз не искам да бъда герой.
Това е запазената марка на Уигин, не на Бийн.
Николай, момчето от отсрещното легло. Достатъчно умен, че да се досети за някои неща преди Бийн. Достатъчно самоуверен, че да не се ядоса, когато разбра, че Бийн го проучва. Бийн хранеше големи надежди, когато най-сетне се добра до файла на Николай.
Оценката на учителя беше отрицателна. „Посредствен“. Жестоко — но дали беше вярно?
Бийн осъзна: беше се предоверил на оценките на учителите. Разполагам ли с действителни доказателства, че те са прави? Или вярвам в оценките им, защото моите са толкова високи? Дали не съм се оставил чрез ласкателствата си да предизвикат у мен самодоволство?
Ами ако оценките им бяха безнадеждно погрешни?
По улиците на Ротердам аз не разполагах с учителски файлове. Опознавах непосредствено децата. Поук — сам си съставих преценка за нея и бях почти прав, изникнаха само някои изненади. Сержанта — никакви изненади. Ахил — да, познавах го.
Защо тогава странях от другите ученици? Защото отначало те ме изолираха и защото бях решил, че властта е у учителите. Но сега разбирам, че съм бил само отчасти прав. Учителите притежават властта тук и сега, но някой ден аз вече няма да съм във Военното училище и какво значение ще има тогава мнението на учителите за мен? Мога да науча на пръсти цялата военна теория и история, но това няма да ми е от никаква полза, ако не ми поверят командването. И никога няма да ме направят командир на армия или флотилия, освен ако нямат причини да повярват, че другите мъже биха ме следвали.
Днес това не са мъже, а момчета — поне повечето, имаше и няколко момичета. Не са мъже, но ще станат. Как избират те своите лидери? Как да ги накарам да последват жалък дребосък като мен?
Как постъпва Уигин?
Бийн попита Николай кои от децата в тяхната новобранска група се упражняват с Уигин.
— Само няколко. И те са аутсайдери. Подлизурковци и самохвалковци.
— Но кои са?
— Опитваш се да спечелиш благоволението на Уигин ли?
— Искам само да го опозная.