— Малките ли? — възкликна Шен. — Той беше най-дребният в нашата група. Не чак колкото тебе, но много дребен. Нали разбираш, беше по-малък от нас.
— Той е бил най-малкият, но е станал твой закрилник?
— Не, не съвсем. Той просто им попречи, това е. Отиде при групата — имаше един Бърнард, който събираше най-едрите, най-яките типове…
— Побойниците.
— Ами да. Само че Ендър отиде при най-добрият му приятел — Алей — и се сприятели с него.
— Значи е откраднал поддръжника на Бърнард?
— Не, човече. Не е така. Той започна да дружи с Алей. А след известно време помоли Алей да му помогне да се сприятели и с Бърнард.
— Бърнард… това е онзи, на когото Ендър бил счупил ръката в совалката.
— Точно така. Според мен Бърнард така и не му прости, но виждаше какво е положението.
— И какво беше положението?
— Ендър е добър, човече. Просто… той не мрази никого. Ако си добър, значи ще го харесаш. Ще искаш той да те хареса. Ако той те харесва, значи си свестен, разбираш ли? Но ако си боклук — ще се вбесиш, само заради това, че той съществува, нали схващаш? Ендър се опитва да пробуди доброто в теб.
— Как се пробужда доброто?
— Не знам, човече. Да не мислиш, че ми е много ясно? Просто… ако познаваш достатъчно дълго Ендър, той просто те кара да искаш да се гордее с теб. Това звучи толкова… толкова детински, не смяташ ли?
Бийн поклати глава. На него му звучеше като преданост. Бийн така и не разбираше това чувство. Приятелите са си приятели, мислеше той. Каквито бяха Сержанта и Поук преди Ахил. Но това не беше обич. Когато дойде Ахил, те го заобичаха, но това бе по-скоро нещо като боготворене, все едно той беше бог и им даваше хляб, а те на свой ред му поднасяха хляба си. Като… точно както сам се бе нарекъл. Татко. Дали и тук не беше същото? Дали и Ендър не беше същият като Ахил?
— Умник си ти, хлапе — рече Шен. — И аз съм бил там, нали? Само че досега не бях се замислял — как Ендър постига това? Как мога и аз да го постигна, да бъда като него? Ендър, той е велик, но аз не мога като него! Може би трябваше да опитам. Но аз исках само… да бъда с него.
— Защото и ти си добър — додаде Бийн.
Шен завъртя очи.
— Май точно това ти обяснявах, нали? Или поне го намеквах. Май това значи, че съм самохвалко!
— Голям дърт самохвалко — ухили се Бийн.
— Той просто… те кара да искаш… бих умрял за него! Все едно се правя на герой, нали? Но е истина. Бих умрял за него. Бих убил за него.
— Би се бил за него.
Шен веднага го разбра.
— Прав си. Той е роден командир.
— Алей също ли е готов се бие за него?
— Мнозина от нас са готови.
— Но някои не са, нали?
— Както казах, лошите го мразят — той ги подлудява.
— Значи целият свят се разделя на две — добрите обичат Уигин, лошите го мразят.
Шен отново доби подозрително изражение.
— Не знам защо изобщо ти ги разправям всичките тия глупости. Прекалено си умен, че да се хванеш ли?
— Напълно ти вярвам — отвърна Бийн. — Не ми се сърди.
Това го бе научил много отдавна. Когато малкото детенце каже „не ми се сърди“, всеки се чувства малко глупаво.
— Не ти се сърдя — отвърна Шен. — Но ми се стори, че ми се подиграваш.
— Исках да разбера как Уигин се сприятелява с хората.
— Ако го знаех, ако наистина го разбирах, щях да имам много повече приятели, хлапе. Но Ендър стана мой приятел — всички негови приятели са и мои приятели, а аз съм техен приятел… като семейство сме.
Семейство. Татко. Пак Ахил.
Предишният ужас се завърна. В нощта след смъртта на Поук. Когато видя тялото й във водата. А сутринта — Ахил. Как се държа той. Дали Уигин беше такъв? Татко, докато не получи своя шанс?
Ахил беше зъл, а Ендър — добър. И все пак и двамата си бяха създали семейства. И при двамата имаше хора, които ги обичат и които биха умрели за тях. Закрилник, татко, глава на семейството, мама. Единствен родител на тайфа сирачета. Всички ние тук, във Военното училище, сме улични деца. Може и да не сме гладни, но все така жадуваме за семейство.
Но не и аз. Семейство е последното нещо, от което имам нужда. Някой татко да ми се усмихва и да ми готви ножа.
По-добре е да бъдеш татко, отколкото да имаш татко.
Как да го постигна? Да накарам някой да ме заобича така, както Шен обича Уигин?
Нямам никакъв шанс. Аз съм твърде дребен. Твърде миличък. Не притежавам нищо от онова, което искат те. Мога само да се защитавам, да изработя системата. Ендър може да научи на много неща онези, които се надяват да станат като него. Обаче аз, аз трябва да се уча по своя си начин.
Но дори след като взе това решение, Бийн знаеше, че не е приключил с Уигин. С каквото и да разполагаше Уигин, каквото и да знаеше, Бийн щеше да го научи.