— Значи трябва да му поверим нова армия.
— Армия „Дракон“.
— Тук все още има деца, които си спомнят последната армия „Дракон“.
— Добре. Това ми харесва. Кутсузът.
— Разбирам. Искате да осигурите на Ендър летящ старт.
— Става все по-зле.
— Така си и мислех.
— Освен това няма да му предоставяме войници, които вече не са включени в списъците за размяна на техните командири.
— Утайката? Какво причиняваш на това дете?
— Ако ние ги изберем според обичайните критерии — да, това е утайката. Но не ние ще подберем армията на Ендър.
— Бийн?
— В това отношение тестовете ни са безполезни, нали? Някои от тези отпадъци са най-добрите ученици според Бийн, нали? Той изучава новобранците. Е, нека му възложим поръчка. Нареди му да реши хипотетична задача. Да състави армия само от новобранци. Нека включи и войници от списъците за размяна.
— Не мисля, че можем да го направим, без да го осведомим, че знаем за фалшивата му самоличност като учител.
— Кажи му го тогава.
— Тогава вече няма да вярва на нищо, на което се натъкне в издирванията си.
— Той нищо не е намерил — посочи Граф. — Не ни се наложи да му залагаме фалшива примамка, защото разполагахме с невярната му теория. Разбирате ли? Без значение дали си мисли, че сме му залагали капани или не, той ще продължи да се мами, а нас няма да ни заплашва нищо.
— Май разчитате на това, че психологията му ви е понятна.
— Сестра Карлота ме уверява, че той се различава от обикновения човек само в една малка област.
— Значи все пак е човек?
— Налага се да вземам решения все въз основа на нещо, Димак!
— Значи съдът все още не е решил по човешкия въпрос?
— Дай ми списък на хипотетичната армия, която Бийн би подбрал, за да го дам на Ендър.
— Той ще вложи себе си в това, знаете.
— И по-добре да го направи — иначе ще се окаже, че не е толкова умен, за колкото го мислим.
— Ами Ендър? Той готов ли е?
— Според Андерсън, да. — Граф въздъхна. — За Бийн това все още е игра, защото никаква част от бремето му все още не е легнала върху него. Но Ендър… според мен подсъзнателно той знае докъде ще доведе всичко това. Според мен вече се усеща.
— Сър, това, че вие усещате това бреме, не означава, че и той го усеща.
Граф се засмя.
— Удряте право в целта, нали!
— Бийн жадува за това, сър. Ако Ендър не го иска, защо не възложим бремето на онзи, който го иска.
— Ако Бийн го желае толкова много, това доказва, че е прекалено млад. Виж Наполеон. Или Хитлер. Да, отначало са били дръзки, но после — когато е имало нужда да са предпазливи и да се отдръпнат — са станали още по-дръзки. Патън. Цезар. Александър Велики. Винаги са се изхвърляли, но не са знаели къде да сложат край. Не, Ендър е избраният, а не Бийн. Ендър не иска да го прави, затова няма да се старае да доказва каквото и да е — просто ще го направи.
— Убеден ли сте, че не избирате командира, при когото самият вие искате да служите?
— Точно това правя — отвърна Граф. — Можете ли да се сетите за по-добър критерий?
— Работата е там, че няма как да му прехвърлите отговорността, нали знаете? Не можете да разчитате само на тестовете, защото отговорите не винаги са еднозначни. Но както и да е.
— Не мога да управлявам всичко това като машина.
— Затова не искате Бийн, нали? Защото е създаден, като машина.
— Аз не анализирам себе си, а тях.
— Значи, ако победим, кой всъщност ще спечели войната? Избраният от вас командир? Или вие, задето сте го избрал?
— Триумвиратът — задето ми се е доверил. По стар обичай. Но ако загубим…
— Е, тогава определено вие ще сте виновният.
— Тогава всички ще сме обречени. Какво ще направят? Ще ме убият ли? Или ще ме оставят да мога да обмисля последиците на своята грешка.
— Всъщност, не вие, а Ендър ще го отнесе. Той е избраният, искам да кажа. Няма да каже, че провалът е заради вас. Сам ще поеме цялата отговорност. Но не славата от победата — само вината за провала.
— Независимо дали ще спечелим или ще загубим, на детето му предстоят тежки времена.
Бийн бе извикан по време на обяд и веднага се яви в квартирата на Димак.
Откри учителя си настанен зад бюрото да чете нещо. Светлината беше нагласена така, че Бийн да не може да го прочете в полумрака.
— Сядай — покани го Димак.
Бийн подскочи и се настани на леглото на учителя, а краката му увиснаха във въздуха.
— Нека ти прочета нещо — рече Димак. — „Не съществуват укрепления, военни складове, силни позиции… Във вражеската слънчева система не може да има сухопътни маневри, защото достъпът до обитаемите планети ще бъде възможен едва след пълната победа… Линиите за доставки не са проблем, защото няма кого да защитаваме, но цената на това е, че всички запаси и артилерийско снаряжение трябва да се доставят от нашественическата флотилия… В края на краищата всички подобни флотилии — в междузвезден мащаб — извършват самоубийствени атаки предвид разширението на времето. И ако войниците все пак се върнат здрави и читави, познатите им отдавна вече няма да са между живите. Но те никога няма да се върнат и затова трябва да сме сигурни, че силите им са достатъчни за решителна битка и си струват жертвата… Войските, съставени от войници от двата пола, позволяват възможността армията да се превърне в постоянна колония и/или окупационна сила на пленената вражеска планета.“