Бийн слушаше безучастно. Беше оставил това в чина си, за да го намерят, и те го бяха намерили.
— Това си го писал ти, Бийн, но никога не си го предавал на никого.
— Не се вместваше в рамките на никоя задача.
— Май не си изненадан, че го намерихме.
— Предполагам, че редовно проверявате чиновете ни.
— Точно както и ти редовно проверяваш нашите?
Бийн усети как стомахът му се сви от страх. Значи бяха разбрали.
— Много остроумно — кръстил си фалшивата си самоличност „Граф“ с коректорски знак отпред.
Бийн не каза нищо.
— Преглеждал си досиетата на всички останали ученици. Защо?
— Исках да ги опозная. Сприятелих се с малцина.
— Но близки приятели изобщо нямаш.
— Аз съм малък, но съм по-умен от тях. Затова не се редят на опашка да ми стават приятели.
— Значи ти използваш досиетата им, за да научиш повече за тях. Защо полагаш усилия да ги разбереш?
— Някой ден аз ще командвам една от тези армии.
— Тогава ще разполагаш с достатъчно време да опознаеш войниците си.
— Не, сър — отрече Бийн. — Няма да имам никакво време.
— Защо го казваш?
— Заради начина, по който бях повишен. Уигин — също. Ние сме двамата най-добри ученици в това училище и нас ни прокарват по най-бързата процедура. Когато се сдобия с армия, няма да разполагам с много време.
— Бийн, бъди реалист. Много време ще мине, преди някой да пожелае да те последва в битка.
Бийн не каза нищо. Знаеше, че това е невярно, макар и Димак да не подозираше.
— Да видим колко струва твоят анализ. Нека ти възложа задача.
— По кой предмет?
— По никакъв предмет, Бийн. Искам да създадеш хипотетична армия. Подбери само новобранци, състави цял списък, пълен личен състав от четирийсет и един войници.
— Без ветерани?
Бийн искаше въпросът да прозвучи неутрално — просто проверяваше дали е разбрал правилата. Но Димак явно го прие като критика, че това е нечестно.
— Не, но виж какво — можеш да включваш и ветерани, определени за размяна по молба на техните командири. Така ще разполагаш и с опитни бойци.
Онези, с които командирите не можеха да работят. Някои от тях наистина бяха неудачници, но други бяха точно обратното.
— Чудесно — каза Бийн.
— Според теб колко време ще ти отнеме това?
Бийн вече беше подбрал десетина.
— Веднага ще ви изрецитирам списъка.
— Искам да го обмислиш сериозно.
— Вече го обмислих. Но първо трябва да ми отговорите на няколко въпроса. Вие казахте четирийсет и един войници, но това включва и командира.
— Добре, нека са четирийсет. Не посочвай командир.
— Имам и друг въпрос. Аз ли ще командвам тази армия?
— Можеш да го напишеш и от тази гледна точка, щом искаш.
Но проявеното от Димак нехайство подсказа на Бийн, че тази армия не е за него.
— Тази армия е за Уигин, нали?
Димак се намръщи.
— Хипотетична е.
— Определено е за Уигин — заключи Бийн. — Не можете да разжалвате някой командир, за да му направите място, затова давате на Уигин съвсем нова армия. Бас ловя, че се нарича „Дракон“.
Димак изглеждаше смаян, макар че се мъчеше да го прикрие.
— Не се тревожете — увери ги Бийн. — Ще му съставя възможно най-добрата армия според тези правила.
— Казах, че армията е хипотетична!
— Мислите ли, че няма да се сетя, когато се окажа в армията на Уигин, а всички останали са от моя списък?
— Никой не е казал, че имаме намерение да следваме списъка ти!
— Ще го следвате. Защото аз ще съм прав и вие ще го знаете — заяви Бийн. — И ви обещавам, че тази армия ще е страхотна! С Уигин, който ще ни обучава, ще сме трепач!
— Само състави хипотетичния списък и не разговаряй с никого за това. Никога.
Това бе сигнал, че е свободен, но на Бийн не му се тръгваше. Бяха дошли при него. Караха го да върши тяхната работа. Той искаше да си каже думата, докато все още го слушаха.