Уигин равнодушно погледна часовника си. Очевидно не можеше да чака повече от три минути.
— Добре, всички веднага навън! Тръгвай!
— Но аз съм гол! — оплака се едно момче — Ануар от Еквадор, дете на египетски емигранти. Досието му се изниза в ума на Бийн.
— Следващия път се обличай по-бързо — отвърна Уигин.
И Бийн беше гол. Нещо повече, Уигин стоеше там и го гледаше как се бори с костюма. Можеше да му помогне. Можеше да го изчака. В какво се забъркваше Бийн?
— Три минути от първото повикване до излизането през вратата — това е правилото тази седмица — рече Уигин. — Следващата ще е две минути. По-живо!
В коридора децата, които бяха в почивка или отиваха на занятия, спираха да наблюдават парада от непознати униформи на Армия „Дракон“.
Едно беше сигурно. Бийн трябваше да упражнява обличането на прекроения костюм, ако не искаше да търчи гол по коридорите. И щом Уигин не му бе направил отстъпка първия ден — въпреки че току-що получената униформа на Бийн беше очевидно нередовна — значи изобщо нямаше смисъл да го моли за специални услуги.
Сам избрах да се включа в тази армия, напомни си Бийн, докато тичаше по коридора и се опитваше да не разсипе частите от бойния си костюм по пода.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ВОЙНИК
13
АРМИЯ „ДРАКОН“
— Трябва ми достъп до генетичната информация на Бийн — заяви сестра Карлота.
— Това не е ваша работа — отказа й Граф.
— Аз пък си мислех, че това разрешително може да ми отвори всички врати.
— Ние изобретихме специална нова категория на секретност, наречена „Забранено за сестра Карлота“. Не искаме да споделяте данните за генетичната информация на Бийн с никого. Намислили сте да я предадете в чужди ръце, нали?
— Само за да проведа един тест. Значи… вие ще го проведете вместо мен. Искам сравнение между ДНК на Бийн и Волеску.
— Нали вие ми казахте, че Волеску бил източникът на клонираната ДНК.
— Мисля за това, откакто ви го казах, полковник Граф… И знаете ли какво? Бийн изобщо не прилича на Волеску. Не виждам и как като порасне, би заприличал на него.
— Може би изглежда различно и заради нееднаквото темпо на растеж.
— Може би. Но е възможно и Волеску да лъже. Той е суетен.
— За всичко ли да лъже?
— За какво ли не. За бащинството — съвсем вероятно. Освен това, ако лъже и за…
— Тогава може би прогнозата за бъдещето на Бийн не е толкова мрачна? Не предполагате ли, че вече сме проверили всичко с нашите генетици? Точно за това Волеску не лъже. Ключът на Антон най-вероятно ще въздейства по описания ви начин.
— Моля ви. Проведете теста и ми съобщете резултатите.
— Защото не ви се иска Бийн да излезе син на Волеску ли?
— Не желая Бийн да се окаже близнак на Волеску. Нито пък вие го искате, според мен.
— Улучихте. Но трябва да ви кажа, че момчето наистина си има склонност към суета.
— Когато си надарен колкото Бийн, точната самопреценка изглежда на другите като суета.
— Да, но той не е длъжен да ни я натрапва, нали?
— Охо… Нечие его е било наранено?
— Не моето. Засега. Но егото на един от учителите му е малко понатъртено.
— Май вече не твърдите, че съм фалшифицирала резултатите му от тестовете.
— Да, сестра Карлота, вие излязохте права. Той заслужава да бъде тук. Както и… Е, нека кажем само, че след толкова години на издирвания най-сетне сте ударили джакпота.
— Това е джакпот за цялото човечество.
— Казах само, че заслужава да бъде тук, не че тъкмо той ще ни доведе до победата. Що се отнася до този, последният, колелото все още се върти. И аз съм заложил парите си на друго число.
Изкачването на стълби с боен костюм в ръце не беше практично, затова Уигин накара облечените да тичат нагоре-надолу по коридора и да се потят, докато Бийн и останалите голи или полуоблечени деца не се облекат. Николай помогна на Бийн да закопчае костюма. За Бийн беше унизително, че има нужда от помощ, но щеше да е още по-зле, ако излезе последен — гадното ситно дребосъче, което бави всички. С помощта на Николай той успя да не приключи последен.