— Те не се виждат без микроскоп — отбеляза Юлиан.
— Да провери дали не са били размествани — поправи се сестра Карлота.
И двамата отново се бяха напрегнали докрай, най-вече защото нямаха представа за какво всъщност става дума — за съжаление тя не можеше да им каже. Веднага щом Юлиан й даде името на лекаря и болницата, сестра Карлота излезе на верандата и — загледана в изпъстреното с платна Егейско море — използва глобалната връзка, за да се свърже с главния щаб на МФ в Атина.
Щяха да изминат няколко часа, може би, докато или нейното обаждане, или обаждането на Юлиан не им донесеше отговора. Затова тримата с героични усилия се преструваха на спокойни. Изведоха я на разходка из квартала, който предлагаше и древни, и съвременни гледки, наред със зелена растителност, пустиня и морска шир. Сухият въздух им подейства освежително, защото и морският бриз не закъсня. Сестра Карлота с удоволствие слушаше разказа на Юлиан за неговата компания и на Елена за учителската й работа. Всякакви мисли, че са се издигнали в обществото чрез шуробаджанащина изчезнаха, когато разбра, че независимо по чие ходатайство бе назначен, Юлиан бе сериозен и всеотдаен програмист, а Елена — пламенна учителка, която възприемаше професията си като същински кръстоносен поход.
— Веднага щом започнах да преподавам на сина ни, разбрах колко забележително дете е той — разказваше й Елена. — Но чак когато мина предварителните тестове за приемане във Военното училище разбрахме, че дарбите му са подходящи тъкмо за МФ.
В главата на монахинята звъннаха алармени звънци. Сестра Карлота бе останала с впечатлението, че синът им е вече мъж. В края на краищата, те не бяха в първа младост.
— На колко години е синът ви?
— На осем навършени — отвърна Юлиан. — Изпратиха ни снимка. Същински малък мъж в униформа. Не позволяват до нас да стигат много писма.
Синът им учеше във Военното училище. Те изглеждаха прехвърлили четирийсетте, но може би бяха създали семейство късно и после известно време напразно са се опитвали да имат деца. Бяха преживели една извънматочна бременност, преди да разберат, че Елена вече не може да зачева. Синът им беше само с две години по-голям от Бийн.
Което означаваше, че Граф можеше да сравни генетичният код на Бийн с този на сина на семейство Делфики и да разбере дали не произлизат от една и съща оплодена яйцеклетка. Тогава ще разполагат с контролен екземпляр за сравнение между Бийн със задействания ключ на Антон и другият, чиито гени не бяха променени.
И като се замисли — разбира се, всеки истински брат на Бийн щеше да притежава съвсем същите умения, които биха привлекли вниманието на МФ. Ключът на Антон превръщаше децата, общо взето, в „ненормални гении“ — особената смесица от умения, които търсеше МФ, не бяха засегнати. Бийн щеше да ги притежава независимо от всичко — промяната просто му позволяваше да развие много по-остър ум, с който да управлява вече наличните си способности.
Ако Бийн наистина беше тяхно дете. Но все пак, при това съвпадение между двайсет и трите оплодени яйцеклетки и двайсет и трите деца, създадени от Волеску в „Чистото място“, до какъв ли друг извод можеше да стигне?
Скоро дойде и отговорът — първо за сестра Карлота, но веднага след това — и за семейство Делфики. Изследователите на МФ бяха отишли с лекаря в клиниката и заедно бяха открили, че яйцеклетките липсват.
Новината беше тежка за семейство Делфики и сестра Карлота дискретно изчака навън, за да остави сами Елена и Юлиан. Но скоро те я поканиха да влезе.
— Какво можете да ни разкажете? — попита Юлиан. — Дошли сте тук, защото сте заподозрели, че нашите бебета би могло да са откраднати. Кажете ми, родили ли са се?
На сестра Карлота й се искаше да се скрие зад паравана на военната секретност, но в действителност тук не се засягаше военна тайна. Данните за престъплението на Волеску фигурираха в обществения архив. И все пак… нямаше ли да е по-добре да не знаят?
— Юлиан, Елена, в лабораториите стават нещастни случаи. Яйцеклетките можеха и без това да загинат. Сигурност не съществува. Не е ли по-добре да мислим за това като за ужасен инцидент? Защо да добавяме допълнително бреме към загубата ви?
Елена я изгледа свирепо.
— Ще ми кажете, сестра Карлота, ако обичате Бога на истината!
— Яйцеклетките са били откраднати от престъпник, който… нелегално ги е доразвил чрез гестация. Когато разбрал, че престъплението му ще бъде разкрито, ги упоил и ги умъртвил безболезнено. Не са страдали.
— Ще бъде ли съден този човек?
— Вече е осъден на доживотен затвор — отвърна сестра Карлота.
— Вече? — попита Юлиан. — Преди колко време са били откраднати нашите бебета?