— Юлиан, зная, че сте мислели второто ви дете да бъде дъщеря. Но ако имахте намерение да доведете на света още един син, как щяхте да го кръстите?
— Първородният ни син е кръстен на баща ми, Николай — отвърна той. — Но Елена искаше да кръсти втория ни син, ако го имаме, на мен.
— Юлиан Делфики — произнесе сестра Карлота. — Ако това дете наистина е ваш син, мисля, че някой ден той с гордост би носил името на баща си.
— Какво е името му сега? — попита Юлиан.
— Разбира се, не мога да ви кажа.
— Но… несъмнено не е Волеску.
— Не. Доколкото зависи от мен, той никога няма да чуе това име. Господ да ви благослови, Юлиан Делфики. Ще се моля за вас и съпругата ви.
— Молете се и за душите на децата ни, сестро.
— Молила съм се и ще продължа да се моля.
Майор Андерсън погледна момчето, което седеше срещу него на масата.
— Всъщност не е чак толкова важно, Николай.
— Помислих си, че сигурно съм загазил.
— Не, не. Просто забелязахме, че сте много близки приятели с Бийн. Той няма много приятели.
— Димак го направи мишена за другите още в совалката, което никак не му е от полза. А сега и Ендър постъпва по същия начин. Предполагам, че Бийн може да го понесе, но е твърде умен, а това дразни много деца.
— Но не и теб?
— О, и мен ме дразни.
— Но все пак ти стана негов приятел.
— Ами… без да искам. Просто спях на отсрещното легло в новобранската спалня.
— Ти си се сменил, за да си точно на това легло.
— Така ли? Ох… Ами…
— И си го направил още преди да разбереш колко умен е Бийн.
— В совалката Димак ни каза, че Бийн има най-високи резултати от всички нас.
— Затова ли искаше да си близо до него?
Николай сви рамене.
— Проявил си добрина — рече майор Андерсън. — Аз може да съм само един стар циник, но когато забележа подобно необяснимо действие, любопитството не ми дава мира.
— Той наистина доста прилича на снимките ми като бебе. Не е ли глупаво? Щом го видях, си помислих — той досущ прилича на сладкото бебенце Николай. Майка ми винаги ме наричаше така, като разглеждахме бебешките ми снимки. Никога не съм възприемал, че на тях съм аз. Аз бях големият Николай, а този на снимките беше сладкото бебенце Николай. Преструвах се, че той е малкото ми братче и съвсем случайно носим едно и също име. Големият Николай и Сладкото бебенце Николай.
— Виждам, че те е срам, но не бива да се срамуваш. Постъпката ти е съвсем естествена за единствено дете.
— Исках да имам брат.
— На мнозина от тези, които имат братя, им се иска да нямат.
— Но с този брат, който аз си измислих, двамата се разбирахме чудесно. — Николай се изсмя на нелепото си изказване.
— И когато видя Бийн, го възприе като измисления някога от тебе брат.
— Отначало. Сега вече знам що за човек е, и така е по-добре. Все едно… понякога той е малкото братче и аз се грижа за него, а понякога той е големият батко и се грижи за мен.
— Например?
— Какво?
— Как може едно толкова дребно момченце да се грижи за теб?
— Дава ми съвети. Помага ми с уроците. Тренираме заедно. Той е по-добър от мен почти във всичко. Само че аз съм по-едър и ми се струва, че го харесвам повече, отколкото той мен.
— Това може и да е вярно, Николай. Но, доколкото знаем ние, той те харесва повече от всеки друг. Просто… засега неговите способности за приятелство са по-малки от твоите. Надявам се, че въпросите, които ти зададох, няма да променят чувствата и поведението ти към него. Ние не назначаваме приятели, но се надявам ти и Бийн да останете приятели.
— Аз не съм му приятел — каза Николай.
— Как така?
— Казах ви вече. Аз съм му брат. — Николай се усмихна. — Сдобиеш ли се веднъж с брат, не се отказваш толкова лесно от него.
15
СМЕЛОСТ
— Генетично те са еднолични близнаци. Единствената разлика е ключът на Антон.
— Значи семейство Делфики има двама синове.
— Семейство Делфики има един син, Николай, който ще остане при нас, докато трае войната. Бийн е сираче, намерено на улиците на Ротердам.
— Защото е бил отвлечен.
— Законът е ясен: оплодените яйцеклетки са имущество. Знам, че за вас е въпрос на религиозно чувство, но МФ се подчинява на закона и…
— МФ използва закона там, където той му помага да постигне собствените си цели. Знам, че водите война. Знам, че има неща извън вашата власт. Но войната няма да продължава вечно. Моля единствено за това: включете тази информация в архива… в много архиви. Така че когато войната свърши, доказателството за всичко това да има възможност да оцелее, и да оцелее. Така истината няма да остане скрита.