— Добирал си се по един или друг начин до набелязаните от теб жертви и си ги изнудвал. Надрасквал си им нещо на парче пергамент, нали? Някой цитат от Библията, например? Като онзи, който е получил Молкин — цитат от Левит, който недвусмислено говори за кръвосмешение? Посещавал си ги посред нощ, или пък си ги пресрещал в някоя уличка? Ще направиш това, или ще направиш онова — в противен случай ще си понесеш последствията. Всички са били изплашени до смърт, Торкъл е бил изправен пред присмех, Молкин — пред гнева на целия град, а Девърел е щял да бъде публично заклеймен.
— Не аз съм ги избирал за съдебни заседатели. Блайдскот ги избра!
— Блайдскот ли? — попита Корбет. — За Бога, не е било нужно да си приятел със свещеника, за да разбереш за Блайдскот. Прословут е със своята подкупност, или по-скоро беше. Защото е мъртъв. Успял ли си да научиш за страстта му към малки момченца? Общото между жертвите на изнудването ти са не само тайните им грехове, но и омразата им към сър Роджър. Ти, Маскирания, Удушвача, си подготвил събитията внимателно.
Корбет заизброява на облечената с ръкавица ръка:
— Чапълс е бил с вдовицата Уолмър в нощта на смъртта й; ножът; в къщата му са намерени накитите на някои от убитите жени; свидетелските показания на Девърел; всеобщата неприязън към него и, накрая, съдебни заседатели, които си държал в ръцете си. Какъв шанс е имал клетникът?
Корбет се размърда на стъпалото. Поуспокои се, като чу шум отвън, приближаващи се тихи стъпки. Надяваше се да е Ранулф, а не отец Гримстоун.
— Не си могъл да предвидиш обаче действията на Фъръл, бракониерът. Знаел е кой къде ходи из полето. В нощта, в която е убита вдовицата Уолмър, той я е видял жива и здрава да изпраща сър Роджър. Говорел е наляво и надясно за някакви други хора, промъкнали се към къщата на горката жена. Знаем, че Риптън е ходил до там два пъти. Третият си бил ти, убиецът — Корбет се приведе напред и насочи пръст към Бъргес. — Благодарение на Фъръл ще увиснеш на въжето, вярвай ми. Той станал много любопитен заради това, което е видял и заради лъжите, разпространявани за сър Роджър. Сигурен съм, че имаш заслуга за злонамерените слухове. — Корбет замълча. — На всичкото отгоре Фъръл е видял триптиха, започнал е да се чуди дали истината не е така ясна като картината. И така, къде отива човек, измъчван от съмнения? — Корбет посочи надолу. — Дошъл е тук, в църквата. Дали е говорил с отец Гримстоун, или е дошъл направо при теб? Може би те е обвинил открито? Както и да е станало, от църквата не е излязъл жив.
— Глупости! Фъръл беше пияница. Избягал е от онази негова жена и е заминал нанякъде.
— Пак ти казвам, тъкмо Фъръл ще те окачи на въжето. Теб, Бъргес, човекът, който се вре навсякъде около църквата, човекът, който изгаря икони, който чисти, бие камбаните и копае гробове.
Бъргес, вече видимо притеснен, беше хванал дръжката на камата си.
— Къде слагаш труповете на някои от жертвите, например на Фъръл? — продължи Корбет. — Когато си имаш работа с жена като Соръл, която познава полето като дланта си? Слагаш ги при другите мъртви! Изчетох отново регистъра на покойниците, и мисля, че те хванах, гробокопачо Бъргес. Вечер разкопаваш гроба, за да е готов за погребението на следващата сутрин. Само дето понякога изкопаваш гроба с една стъпка по-дълбок и заравяш някоя от жертвите си, като Фъръл. Или скитащите из пътищата жени. Ще докарам половината град тук с кирки и лопати и ще копаем по данните от регистъра. Ще изровим ковчезите — и ще копаем по-надолу. Мъртвите ще те обвинят. Призраците ще те издадат, Бъргес. Ще представят доказателства, които не можеш да оспориш. Все пак само ти си копаел гробовете. Ще разпитаме и отец Гримстоун, ще претърсим къщата ти, особено онзи малък обор зад нея. Ще се огледаме за чувалчета, натъпкани със слама, за да заглушават шума от копитата на коня ти. И, разбира се — Корбет потупа въжето на камбаната, — ще се върнем на курат Робърт.
Корбет се изправи.
— Тук, в църквата, ще бъдеш съден. Нося кралския печат. Ще призова мъртвите, за да те изобличат. Как само ще се препълни църквата! Ти си убиец, Бъргес, и заслужаваш смърт.
Бъргес беше облегнал глава на вратата и наблюдаваше Корбет с присвити очи.
— Соръл те нарече невестулка, Бъргес. Чудно ми е какъв е истинският брой на жертвите ти. Колко тайни гробове има около Мелфорд? Фъръл и жена му са открили някои. Благодарение на тях убитите ще получат възмездие.
— Предполагам, че Фъръл е донесъл онзи триптих от Ипсуич по заръка на сър Роджър, и след като бедният рицар е бил обесен, си го е припомнил. Фъръл несъмнено те е подозирал. Измислил е песен за дявола и ангела, като е имал предвид триптиха на Чапълс.