— Той беше пияница и глупак!
— Бил е прозорлив глупак. Мастър Бъргес, в Светото писание се казва, че глупостта често е проявление на Божията мъдрост. Решил си, че Соръл е вятърничава, но с моето пристигане тук си променил мнението си. Дал си си сметка, колко много може да й е известно и затова си отишъл в Бийчъм Плейс да я убиеш. Беше се приготвил да убиеш и мен, с онази връв, опъната през моста. Стар бракониерски похват или, в твоя случай, Бъргес, стар войнишки номер! Виждал съм кралските стрелци да го използват, за да съборят конниците от седлата им. О, да — Корбет не сваляше очи от Бъргес, — измъкнал си се от Мелфорд и ако не бях отишъл в Бийчъм Плейс, Соръл щеше да изчезне. Къде щеше да я заровиш? Примамвал си някои от жертвите си в горите зад дома си и, както е станало и с Фъръл, си ги заравял в гробището — Корбет пристъпи напред. — Да влезем в църквата, Бъргес. Там трябва да е пълно с призраци, които молят Бог за справедливост. Те настояват за възмездие, те искат да бъдеш наказан, в този и в другия живот.
Бъргес измъкна камата от ножницата си.
— Какво ще направиш — присмя се Корбет, — ще убиеш кралския писар? — извади собствената си кама. — Аз не се казвам Елизабет. Не съм нежно, изплашено момиче.
— Не си! — озъби се Бъргес. — Ти си умен писар. Не знаеш какво е демоните да вилнеят в главата ти. За едно си прав, че е лесно да се измъкнеш от Мелфорд…
Преди Корбет да успее да го спре, Бъргес се измъкна през вратата и се опита да завърти ключа в ключалката. Корбет чу боричкане и слезе по стъпалата. Вратата не беше заключена и се отвори с размах. Появи се Ранулф, опрял дръжката на меча си под брадичката на Бъргес.
— Къде беше? — нахвърли му се Корбет.
— Търсех те.
Очите на Ранулф не изпускаха Бъргес. Натисна по-силно с меча и го принуди да го погледне.
— Не можах да открия този човек, но си спомних приказките ти за камбанарията. Слушах известно време зад вратата, долавях отделни неща. Я, виж ти, какво сме си уловили!
— Вържи му ръцете! — нареди Корбет. — И щом свършиш, удари камбаната!
Ранулф се подчини. Появи се отец Гримстоун, залитащ и напълно объркан. Когато на вратата се показа и Риптън, кралският наместник, Корбет му нареди да отведе свещеника в къщата му и да го заключи там. За кратко време църквата се изпълни със забързани хора, надошли от пазара. Корбет нареди да се донесе регистъра на покойниците. Даде знак с ръка да стихне врявата.
— Вярно ли е? — извика Риптън. — Мастър Бъргес е арестуван? Той и сър Луис Тресилиън?
— Да — отвърна Корбет. — Но трябва да набавя нови доказателства — той повиши глас и мърморенето сред тълпата спря. — Трябва да бъдат разкопани някои гробове — замълча, за да стихнат надигналите се възклицания. — Ще открием ужасна тайна — продължи той, — моля ви да ми имате вяра.
Корбет поведе неколцина мъже към гробището. Вече беше направил справка кога Фъръл е бил видян за последен път и сравни с датите в регистъра. Разкопаха един от гробовете и отместиха прогнилия ковчег. Не откриха нищо. При втория гроб обаче стоящият вътре в трапа Риптън каза, че има нещо под краката му.
— Не е твърда земя — извика той.
След известни усилия внимателно изровиха и положиха на мократа трева едно ужасяващо на вид разложено тяло. Плътта беше изгнила, бяха останали само няколко кичура коса по черепа. Корбет сложи ръкавиците си, обърна главата и посочи пукнатината в задната част на черепната кост.
— Фъръл е, да — измърмори Риптън. — Бог да го прости! Познах колана и ботушите му.
Чу се женски писък и Соръл, с развята коса, като обезумяла притича през гробището. Погледна към трупа и, ако Корбет не беше я уловил, щеше да падне в несвяст на земята. Остави я да коленичи, хлипаща, скрила лице в ръцете си, и отиде към другите гробове.
Денят напредваше. Имаше гробове, в които нищо не намираха, но твърде често се натъкваха и изкопаваха незаписани в регистъра тела, повечето вече бяха само страшни за гледане скелети.
— Какво е всичко това? — попита Риптън.
— Бъргес ги е убивал — отвърна Корбет — и е заравял труповете нощем. Копаел е гробове или рано сутрин, или късно вечер. Жертвата му е била заравяна преди съответното погребение. Това са всички доказателства, от които се нуждая.
Събираха се все повече хора. Новината беше заляла вече целия град и Корбет се разтревожи. Опасни настроения обхващаха хората и те можеха да изригнат всеки момент. Пръчки и камъни полетяха към стената на гробището, при покритата порта на входа се трупаха групички с войнствени възгласи. Ранулф провери оръжието, затъкнато в колана му, същото направи и Чансън. Корбет се запъти към покритата порта и се изправи пред тълпата.