— Ще има ли правосъдие? — извикаха срещу него.
Корбет позна онзи гражданин, който го беше отегчавал с безкрайните си приказки миналата вечер в общината. Писарят извади кралската заповед и я показа на насъбралите се, така че всички да видят печата й.
— Аз съм кралски пратеник! — извика той. — Овластен съм да разглеждам съдебни случаи и да произнасям присъди! Това и ще направя!
— Ами съдебни заседатели? — попита гражданинът.
— Няма нужда от съдебни заседатели — рязко му отговори Корбет. — Бъргес нападна кралски служител, приносител на кралска заповед. Това е измяна! Въпреки това — снижи глас той — ще е по-добре, ако Бъргес си признае!
Доведоха затворника. Той видя тълпата и се стъписа от заплашителните й викове. Корбет нареди да го отведат под едно тисово дърво, сетне донесоха останките на Фъръл и на останалите трупове, събрани в парчета кожа. Бъргес се втренчи в тези злокобни купчинки изгнила човешка плът, после бавно отмести поглед.
— Ще направиш ли признание? — попита Корбет.
Бъргес шумно си пое въздух.
— Какво мога да кажа? — измърмори той и лукаво се усмихна на Корбет: — Наистина, призраците ме издадоха! Мъртвите ме предадоха.
— Мъртвите искат живота ти — грубо му отвърна Корбет. — Двамата с отец Гримстоун трябва да си получите заслуженото.
— Така ли мислиш? — попита Бъргес.
— Той е твой съучастник — настоя Корбет.
— Не, не е. Просто е един малодушен човек.
— Това признание ли е?
— Не е, мастър писарю. Ако искаш признание, ще го получиш, но след като говоря с отец Гримстоун.
Корбет прие с кимване. Ранулф и Чансън заведоха завързания затворник в къщата на свещеника. Корбет се върна в църквата, седна и заразглежда дърворезбите по олтара. Опита да се моли, но осъзна, че е уморен, обзет от внезапна слабост. Отпусна се в основата на една от колоните и изнурено опря гръб в хладния камък. Беше му призляло от всички тези трупове, от лицето на Бъргес, от нечовешката жестокост, с която беше извършвал убийствата си. Искаше му се да е далеч от Мелфорд.
Трябва да беше минал вече час, когато Ранулф и Чансън доведоха обратно Бъргес в църквата. Затворникът беше като в унес.
— Гримстоун е развалина — измърмори Ранулф. — Седи там и дърдори като дете. До час ще е мъртво пиян.
— А убиецът? — Корбет кимна към Бъргес.
Ранулф опипа вътрешната страна на елека си и измъкна свитък. Корбет го разви — Ранулф беше записал признанието на престъпника с безстрастния и сбит почерк на писарите. Корбет помоли за запалена свещ и зачете. Кръвта му се смрази от списъка на престъпленията.
— Поне петнайсет — измърмори той. — Убил е петнайсет души! — Корбет се изправи. — Доведи затворника!
Корбет застана пред високия олтар. Взе малко разпятие от една странична маса и го постави в единия й край, до него постави кралската заповед. Бъргес стоеше в другия край на олтара, Ранулф и Чансън бяха застанали от двете му страни.
— Адам Бъргес — извиси глас Корбет, — обвинен си в ужасни убийства в Мелфорд и околностите му. Списъкът — той посочи признанието — говори сам.
— Виновен съм — едва помръдна устни Бъргес. — Говорих с отец Гримстоун. Надявах се да ми прости.
— Имам власт да те съдя — заяви Корбет.
— Какъв е смисълът? — Бъргес разкриви лице в подобие на усмивка. — Нека, каквото има да става, да стане бързо. Имаш властта, имаш доказателства, а вече и моето признание. Съжалявам само, че не те убих. Трябваше да те убия още първия ден, когато пристигна. Виновен съм, колкото е виновен Юда и не ме е грижа, че ще свърша на въжето като него!
— Адам Бъргес, с властта на съдия по наказателни процеси, дадена ми с тази кралска заповед, и по силата на собственото ти признание и изнесените доказателства, те обявявам за виновен в ужасни убийства! Имаш право да обжалваш…
Бъргес избухна в смях.
— Нападна с нож и кралски пратеник, което е предателство към короната!
Корбет замълча, търсейки някаква промяна в студените очи на този мъж, който беше отнел толкова много човешки животи.
— Осъждам те да бъдеш обесен на ешафода. Ще можеш да се изповядаш пред свещеник. Присъдата ще бъде изпълнена днес, преди залез-слънце!
В останалите часове на деня Корбет и неговите хора, с помощта на сър Морис, се заеха да приготвят вещите си. Младият лорд беше поел в свои ръце съдебната процедура, изпрати човек да доведе въоръжена охрана от своето имение. Корбет и сър Луис Тресилиън, охраняван от Ранулф и Чансън, се срещнаха със сър Морис по време на екзекуцията, която се състоя на кръстопътя извън Мелфорд. Насъбрала се беше многобройна тълпа, близките пасища бяха почернели от народ. Бъргес се държа предизвикателно до последно. Качиха го на стълбата, двама от хората на Чапълс го държаха здраво, примката бе здраво стегната около врата му.