Выбрать главу

Смрачаваше се и излезе студен вятър. Корбет седеше прегърбен на коня си пред бесилката. Той ненавиждаше екзекуциите, обичаен завършек на кралското правосъдие, но този път чувството беше различно, нямаше въодушевление, нито радост — само мрачна решимост да види случаят приключен.

Погледна през рамо. Тресилиън, който беше дал клетва да не бяга, седеше на коня си, вързаните му ръце стискаха седлото. Вниманието му беше напълно погълнато от мъжа на стълбата и стегнатата около врата му примка. Сър Морис, с бледо лице и твърд поглед, седеше до него. Корбет се огледа. Наблизо с китка цветя в ръце стоеше Соръл. Разпозна коларя, Риптън и останалите редовни посетители на „Златното руно“.

— Адам Бъргес! — извика той. — Имаш ли какво да кажеш преди присъдата да бъде изпълнена?

Бъргес се извърна и плю по посока на Корбет. Корбет дръпна назад коня си, чиито копита се плъзнаха по посипания с камъчета път. Писарят вдигна ръка.

— Нека се въздаде кралското правосъдие!

Блъснаха стълбата, но Бъргес беше по-бърз. Скочи сам и тялото му се загърчи и заизвива, а след малко увисна неподвижно. Зловещата тишина се нарушаваше само от тихия шум на вятъра и скърцането на въжетата на ешафода.

— Нека трупът остане там един ден и една нощ! — нареди Корбет. — После може да бъде погребан.

Обърна се и си взе сбогом със сър Морис.

— Постави стража до бесилката — прошепна Корбет. — Убеди се, че убиецът ще повиси там като назидание.

— Ще го направя, сър Хю. Ами сър Луис?

— Не знам — отвърна Корбет. — Той е умен правник. Ще се защити с доводите, че е служил на кралското правосъдие. Бъргес е доказателство за това.

— Същата участ ли го очаква?

— Съмнявам се — отвърна Корбет. — Но му предстоят тежки дни, затвор или изгнание, макар за кратко — свали ръкавицата си. — Желая ти всичко най-добро, сър Морис.

Лордът стисна ръката на Корбет. Писарят обърна коня си и се загледа в безмълвната фигура, която се полюляваше на края на въжето. Усети, че някой го хваща леко за коляното и погледна надолу. Соръл му поднесе букетче цветя. Корбет го взе. Тя не пускаше коляното му.

— Благодаря ти — прошепна. — Сега имам тяло, над което да скърбя и гроб, на който да се моля. Въздадено беше кралското правосъдие.

Корбет се приведе и докосна лицето й.

— Да, мистрес Соръл, както и Божието!

Бележка на автора

Серийните убийци не са продукт на двадесети век, въпреки че по-обстойните ни познания за тях са подпомогнати от съвременната наука. Убийствата, описани в тази книга, се основават на различни случаи от Средновековието. Затворени общности като град Мелфорд действително са съществували и са били благоприятна сцена за кървави и жестоки убийства. Проблемът бил в това, че ако жертвата не е имала могъщ роднина или случаят не бивал отнесен до кралските съдилища, малко е можело да се стори, за да се открие престъпникът. Съдиите вземали подкупи, съдебните заседатели били подложени на натиск или също подкупвани, не само когато ставало дума за убийства, но и при различни случаи на бунтове и предателства. Животът не струвал много. При това през четиринадесети век икономическото развитие на Англия довело до масови преселвания и до рязко нарастване броя на селяните, които били принудени да напускат земите си и да скитат из страната в търсене на препитание. Такива странстващи групи винаги били уязвими, въпреки че настоящата книга се основава по-скоро на убийства, станали в големи градове като Лондон и Норич, отколкото из провинцията.

Нарасналото търсене на английската вълна в чужбина довело до необратими промени в земеделието и овцевъдството. Често съм се разхождал по тесните, хлътнали пътища, описани тук. Пътища, за които дори крал Едуард I е бил убеден, че са заплаха за закона и реда!

От друга страна, правосъдието можело и да действа бързо, така че светкавичната екзекуция по заповед на Корбет отговаря на средновековния ред. Устройството на камбанарията на църквата „Сейнт Едмънд’с“ и хитрият начин, по който са използвани въжетата на камбаните, също се основават както на факти, така и на собствено наблюдение. През четиринадесети век синовете на Каин са били толкова лукави в замислите си, колкото и днешните им наследници.