— Сър Хю е високопоставен служител — заяви Ранулф. — И ако ти, Чансън, ми служиш добре, един ден можеш да постъпиш на кралска служба…
Чансън замилва муцуната на коня си.
— Мога ли наистина да постъпя на кралска служба, мастър Ранулф?
— Да, в конюшните работят важни хора, отговарят за конете на краля. Така стоят работите. Аз съм служител на Зеления печат, в домакинството над мен са малкият Едуард и Елинор, дъщерята на сър Хю Корбет.
— А по-нагоре кой стои? — попита Чансън. — Сър Хю ли?
— Да, сър Хю. После кралят, после Бог — ухили се Ранулф срещу Чансън. — А на самия връх отгоре е лейди Мейв.
Присвил очи Чансън го погледна, но усмивката беше изчезнала от слабото лице на Ранулф. Всъщност, конярят знаеше, че не се шегува. Ранулф нямаше страх от никого и Чансън му се възхищаваше. Ранулф бе роден и отрасъл на улицата. Когато прекрачваше важно прага на някоя кръчма, момичетата засияваха в усмивка, а той вземаше подправените си зарове и започваше да кани всички посетители. Беше бърз като котка. А за сър Хю говореше с лек присмех. Обаче изпитваше вцепеняващ страх от лейди Мейв, макар тя да беше дребна жена, а златистата й коса да обрамчваше лицето й така, че напомняше на Чансън за нарисуваните в старата църква ангели. Веднъж подпийналият Ранулф му беше признал какъв страх изпитва пред погледа на лейди Мейв.
— Светлосини очи — заваляше думите си той, — остри и бързи, нищо не им убягва. Чувал ли си някога израза „стомана, обвита в коприна“? — Ранулф се беше облегнал назад. — Това е нашата лейди Мейв. Дори си мисля, че нашият вечно намусен господар също малко се бои от нея.
Ранулф подкара коня си по калдъръма.
— А ти влюбен ли си, мастър Ранулф? Чух да се споменава някоя си лейди Алиша…
Ранулф се извърна като змия в нападение, с изкривени устни и съскащ. Чансън подскочи толкова рязко, че конят му се сепна и замята глава.
— Е, стига! Стига сега! — усмиряваше го Чансън, но не изпускаше от разтревожения си поглед Ранулф, който още го гледаше гневно. — Съжалявам…
Ранулф се отпусна.
— Не си виновен — отвърна Ранулф и сложи ръка на рамото му. — Ще ти кажа, че наистина я обичах, а тя ме напусна. Отиде в манастир, така направи. Може и аз да я последвам…
Чансън го зяпна с увиснала челюст.
— Никак не те виждам с монашески одеяния.
— Не, не, Чансън, нямам предвид да отида в манастир, а да приема пост в служба на Църквата. Често си мисля за това. Представяш ли си архидякон Ранулф. Или може би — Ранулф, епископ на Норич.
Чансън, който беше виждал какви ли не всевластни църковни люде, сподави усмивката си. Ранулф-ат-Нюгейт във великолепна, богато надиплена роба, с митра и жезъл, тържествено върви из огромните коридори на Уестминстърското абатство…
— Какви ти ги разправяше онова момиче? — смени той посоката на разговора.
Спряха пред коритото за водопой, за да напоят конете си. Ранулф погледна към небето, после пак обърна поглед към представителната предна част на пазара, към дървените сгради, фенерите и прясно варосаните стени.
— Господарят ще поиска да знае какво сме свършили. Да видим какво имаме дотук, а, Чансън? Богат, процъфтяващ град, където всеки се радва на благополучие. Лордовете, които са богати земевладелци, като например лорд Морис и лорд Тресилиън, съдията. Търговци, земеделци, воденичари, добре охранени свещеници. Погледни добрия Самлър, който прави сламени покриви, и работите му вървят от добре по-добре. Може би не е чак толкова заможен, но след няколко години ще може да изпрати синовете си на училище в Ипсуич — Ранулф замълча. — Денем пазарите са претъпкани с народ, търговията върви добре. От ръце в ръце преминават сребро и злато, но с благоденствието идва и покварата — воняща и в огромни количества, тя също процъфтява. Хората прекарват повече време със скръстени ръце. Мъжете заламтяват за жените на съседите си. Прикритите грехове започват да избуяват като плевелите сред зърното. Вдигат се гуляи, но и недоволството нараства. Появяват се странни гледки и звуци…
— Какво говориш? — недоумяваше Чансън.
— Виж семейството на Самлър. Момичетата им са млади, свежи и закръглени. Разполагат с времето си и вече не е като преди — цялото семейство да работи от зори до мрак. Хранят се с пухкав хляб и разреден ейл и спят чак докато съмне. Нещата са се променили. Но сега, в този малък рай е влязъл демон, мъж, на когото му харесва да насилва и да убива.