— Аз съм Урсула — рече дружелюбно русата жена.
— Вдовицата на воденичаря ли?
Очите й, в които се таеше усмивка, огледаха настойчиво Корбет.
— Да, аз съм вдовицата на воденичаря. А ти си доста по-хубав, отколкото разправят.
Корбет усети, че се изчервява. Жената се засмя с дълбок гърлен смях. Трябва да беше забелязала, че пъстрата й рокля изненада Корбет.
— Вдовишките дрехи са за погребението, мастър писарю. Молкин е мъртъв и заровен — всичко е приключило. Това е заварената ми дъщеря, Маргарет. А тази тук, която, както виждам, не откъсва очи от теб, е Люси, вдовицата на Торкъл.
Корбет се почувства наистина неудобно. Стоеше пред три жени, загубили близки мъже. Две от тях бяха загубили съпрузите си, а третата — своя баща. Но по стените нямаше окачен тъмен плат в знак на траура им. Разпятието не бе покрито с тъмен плат, нито шкафовете и сандъците. Кухнята сякаш беше част от кралското домакинство, блестеше от чистота — изтъркана и измита.
— Не искам да се натрапвам… — започна Корбет.
— Не се натрапваш — очите на Урсула го следяха неотклонно. — Всички чухме за пристигането ти. При нас са идвали кралски пратеници, готови да ни отнемат житото, но не и кралски писар. Това е висока чест! Цялата енория ще говори утре за нас. Ела сега!
Урсула го поведе към стол от другата страна на масата. Не прие отказа му и му поднесе прясно изпечен хляб, купички с масло и мед и голяма метална чаша с ейл, която наточи от една бъчва в ъгъла.
Синът й Ралф се върна. Корбет пресметна, че трябва да е около двайсетинагодишен и очевидно беше поел работата във воденицата. Седна непохватно на пейката и намусен отпи от чашата, която му подаде майка му. Вдовицата на Торкъл и Маргарет продължиха да режат зеленчуци. Урсула седна на пейката, близо до Корбет.
— За Молкин ли дойде да говорим?
Корбет задъвка хляба внимателно. Имаше чувството, че жената му се присмива.
— Не съм дошъл точно за Молкин. Повече ме интересува убиецът му. Минах покрай ешафода на кръстопътя. Преди да си тръгна оттук, искам да видя как убиецът му се гърчи на него.
— А убиецът на съпруга ми?
— Да, мистрес. Мисля, че двамата са убити от един и същ човек!
— По какво съдиш, че е така? — намеси се отново Урсула.
— Имаме — погледна към нея Корбет — двама достойни граждани на Мелфорд: преуспяващ воденичар и също толкова преуспяващ фермер. Някой отрязва главата на Молкин, слага я на поднос и я оставя да плува по воденичния яз. По-късно същата седмица същият убиец влиза в постройката, където вършеят житото, взема пръта за вършеене и размазва главата на твоя съпруг.
— Бил е злодей — лицето на Люси придоби решителен израз.
— Кой казва, че е мъж? — попита Корбет. — Преди време в Уелс една жена бе отрязала главата на мъж с нож за стригане на овце.
Люси погледна към ножа, който държеше и го остави на масата.
— А пръта за вършеене може да се използва от всеки — Корбет сви рамене. — Мощно оръжие. И така — продължи той, — защо ще му е на някой да убива мъжете ви? Били са от една и съща енория, съпругите им са роднини, но не само това ги свързва, нали? Молкин е бил главен съдебен заседател, а Торкъл негов заместник в съдебния състав, осъдил сър Роджър Чапълс за зловещи убийства. Така че според тяхното решение един кралски рицар е бил изправен на бесилката подобно на обикновен престъпник.
— И с основание — Ралф удари с чашата си по масата. — Бях на петнайсет години. Присъствах на процеса. Сър Роджър беше пияница и развратник. Ръцете му бяха изцапани с кръвта на онези млади жени.
— Сигурен ли си? — попита Корбет.
— Всички сме сигурни — студено отвърна Урсула. Стрелна с поглед Люси. — Молкин и Торкъл често обсъждаха процеса. Нито веднъж не се поколебаха по отношение на вината му.
— Браво, смели мъже — отвърна също така студено Корбет. — Те виждат как един рицар увисва на бесилката…
— Какво като е бил рицар? — прекъсна го Ралф. — Нима рицарите имат право да убиват? Само защото са собственици на земята, не са по-различни от останалите…
— Не са — съгласи се Корбет, — но Чапълс е положил клетва да зачита закона и до смъртта си е твърдял, че е невинен. Странно е, че баща ти и Торкъл ни най-малко не са се поколебали в решението си.