— Имаше доказателства — Люси вдигна ножа, с който режеше.
Корбет забеляза, че младата жена, Маргарет, едва го поглежда и държи лицето си извърнато настрани, сякаш присъствието му я отблъсква.
— Какви доказателства? — настоя Корбет. — Какво според тях е уличавало сър Роджър като убиец?
— Бил е при вдовицата Уолмър в нощта на убийството й. Девърел го е видял да бяга по Гъли Лейн. Претърсиха къщата му и сред вещите му откриха гривна, принадлежала на едно от момичетата. Всички знаеха, че развратничи.
— С кого? — попита Корбет.
— С вдовицата Уолмър на първо място.
— Ами останалите жени от града? — полюбопитства Корбет. — Излезе ли някоя да заяви, че е преспал с нея?
— Домашните прислужници и слугините от имението му го познаваха много добре.
— Да — съгласи се Корбет, — но не за това те попитах. Защо му е на лорд със собствено имение и със свои домашни прислужници да преследва, напада, насилва и убива млади момичета от града?
— Може да му се е нравело да убива? — заяви намусено Ралф.
— Сър Роджър е казал на всеослушание в кръчмата „Златното руно“, че отива да се види с вдовицата Уолмър. Защо му е било да обявява това, ако е имал намерение да я убие?
— Казвам само — додаде той след кратко мълчание, — че доказателствата срещу сър Роджър не са били категорични и безспорни.
— Напротив — Люси повъртя костената дръжка на ножа между пръстите си. — Мастър писарю, не забравяй, че жертвите бяха жени от града. Видели са сър Роджър близо до къщата на Уолмър. Когато претърсиха неговата къща, откриха вещи на мъртвите жени, без да споменаваме неговия нож с ножницата, който беше намерен в къщата на вдовицата Уолмър.
Корбет сведе поглед към масата, беше забравил тази подробност.
— Имам съмнения по този въпрос — заяви той. — Но вие сте сигурни, че Молкин и Торкъл не са говорили за някакви нередности, така ли?
— Сам си отговори — усмихна му се безочливо Люси.
Помисли, че Корбет ще отклони очи, но той улови лукавия й поглед към младия Ралф, устата й беше полуотворена, а езикът й се показваше между зъбите. Ти си развратна жена, помисли си Корбет. Имаше нещо нередно в тази къща. Тези жени не бяха две скърбящи за мъжете си вдовици. По-скоро изглеждаха като съзаклятнички, които се правят, че скърбят, но тайно тържествуват. Имаше ли по-особена връзка между безочливата Люси и младия воденичар? И защо Маргарет не вдигаше очи и избягваше погледа му? Седеше тихо, като да беше глухоняма, режеше зеленчуците почти напълно откъсната от случващото се около нея. Не за първи път Корбет разследваше случай в град като Мелфорд. Бе предупредил Ранулф и Чансън да очакват заплетени отношения, тайни страхове, завист и непочтеност. Всички тези опасности можеха да се изразят в удар с кама в гърба или в смъртоносно насочена към тях брадва.
— Уморен ли си, сър Хю?
Подигравателното хладнокръвие на Урсула изчерпа търпението му. Почувства се, сякаш хлопа на врата с ясното съзнание, че онези, които са вътре, го чуват, но не желаят да му отворят. Бутна настрани чашата си. Дощя му се да ги нагруби, да им каже в очите каквото мисли — но усети уловката. Те очевидно не скърбяха, но това си беше тяхна работа. Ако ги притиснеше, с лекота щяха да го излъжат. Бяха ли убийци? Не за първи път духът на Каин щеше да се е вселил в някое семейство. Погледна към Люси, която седеше в края на масата и сякаш се наслаждаваше на някаква известна само на нея шега. Дали тъкмо тя не е влязла в пристройката за вършеене на житото, не е взела пръта и не е убила съпруга си, за да може да си ляга със сина на Молкин? Придърпа обратно чашата си.
— Не съм уморен — отвърна той, — събирам си мислите.
— Аз имам работа — троснато каза Ралф.
Корбет отвори торбата си, извади кралската заповед с печата на краля. Внимателно наблюдаваше с крайчеца на окото си младия мъж, чиято неприязън ясно долавяше. Правеше се на зает, уморен воденичар, но враждебните му погледи бяха толкова заплашителни, колкото и тези на кучето, което лаеше насреща му в тъмнината.
— И аз си имам работа — кротко каза Корбет. — И кралят си има работа. Ти, сър, ще седнеш тук или където аз ти кажа и ще отговориш на въпросите ми.
— Не искаше да те обиди — заигра се с русите си къдрици Урсула. — Но ти, сър Хю, дойде тук и заразпитва за съдебен процес, който се е състоял преди пет години. Те само са обявили решението на заседателите. Сър Луис Тресилиън издаде присъдата.
— Ще разпитам и него, когато му дойде времето — отвърна й в същия тон Корбет. — Пет години са дълго време, но няколко дни литват само за миг, нали? Съпругът ти, Молкин, добър воденичар ли беше? Богат и уважаван? — посочи с широк жест кухнята. — Какви помещения още има в къщата? Дневна, килери за провизии, стая, където се водят сметките, а отгоре са спалните, така ли е?