— Да, а леглото ми е меко като пух.
— И в него ли лежеше — попита Корбет — през нощта, когато съпругът ти е срещнал зловеща смърт?
— Молкин обичаше ейла — отвърна му заядливо тя. — В събота по пладне затваряше воденицата. През пролетта и лятото участваше в разни игри и турнири покрай реката. Ходеше и от време на време на лов с кучето, а понякога и на бой с петли долу при рова зад „Златното руно“.
— А през есента и зимата?
— Вземаше малка бъчвичка с ейл, сядаше във воденицата сред чувалите си и, да си говорим откровено, сър, се напиваше до такава степен, че се опикаваше.
Корбет трепна от грубостта й.
— И Господ да му е на помощ, сър Хю, на оня, дето се осмелеше да му разтури удоволствието. Било аз, било синът му или дъщеря му.
— Никога не съм влизала там — Маргарет вдигна очи, погледът й блестеше на слабото й бяло лице. — Никога не съм влизала там. Ти знаеш, майко.
— Тихо!
За първи път, откакто я видя, Урсула не беше съсредоточена, а молеше с поглед Люси и Ралф да й помогнат с Маргарет.
— Защо не си влизала? — попита Корбет. — Говори, дете!
— Не съм дете — Маргарет не се и помъчи да прикрие омразата си. — Девойка съм. Вече започнаха месечните ми неразположения. Не харесвам воденицата — тя рязко спря. — Никога не съм харесвала воденицата! Воденичните камъни, търчащите мишки, и оня яз — дори и през лятото изглежда усоен.
— Дъщеря ми още тъгува — бързо се намеси Урсула.
Корбет едва се сдържа да не отвърне, че явно тя е единствената, която тъгува тук, но бързо се овладя.
— Значи — продължи той, — дотук излиза, че Молкин си почивал от задълженията в събота по пладне с бъчвичка ейл. Няма как да не си се разтревожила, когато не се е дотътрил до леглото, нали?
— Защо да се тревожа? — усмихна се Урсула. — Смърдеше на бъчва и хъркаше като шопар.
— Но си изпратила някого до воденицата, за да разбереш поне как е?
— Там си имаше легло. Защо да искам да ми цапа чистите завивки?
— Пиенето му по-тежко ли стана след екзекуцията на сър Роджър?
— Не. Даже след смъртта на сър Роджър за кратко време Молкин изглеждаше щастлив, ако изобщо можеше да изпитва такова чувство.
За миг жената примигна и леко потръпна. Корбет обърна внимание на начина, по който Урсула произнесе името на сър Роджър — не сурово, не както се споменава жесток убиец. Писарят реши да промени посоката на разговора.
— Мистрес, познаваше ли сър Роджър?
Смехът от очите й се стопи.
— Познаваше ли го? — настоя Корбет.
— Аз — тя стрелна с очи писаря — съм го виждала в църквата — поклати глава. — И от време на време из града. Само съм го виждала.
Пак лъже, реши Корбет. Още парченца от мозайката си идват по местата, помисли си той. Урсула имаше жарки очи, беше красива и привлекателна. Нямаше съмнение защо сър Роджър е бил изпратен на бесилката. Колко ли други мъже в Мелфорд е направил рогоносци? Обаятелен, сладкодумен благородник, какъвто е бил, сър Роджър е можел да язди на воля където си реши и да ухажва която жена си поиска. А жените са се чувствали поласкани. Вероятно са давали мило и драго да бъдат съблазнени. Дали заради това Молкин беше взел такова решение на процеса? Било ли е отмъщение към сър Роджър и към собствената му жена, които са го мамели?
Урсула стана и, без да попита, взе чашата на Корбет и отново я напълни. Върна се и само от един поглед Корбет разбра, че е разкрил истината. Раздвижването й около буренцето с ейл не беше успяло да прикрие напълно руменината по страните й.
— Кой избра съдебните заседатели? — попита Корбет.
— Питай Блайдскот — презрително каза Люси. — Не е ли това задължение на помощник-шерифа?
— Но не той ги е избирал — твърдо отвърна Корбет. — Според закона е трябвало да стане с жребий.
— Така ли е вече? — иронично попита тя. — Знам само, че са се събрали в кръчмата „Златното руно“. Имената на предложените са били написани на парчета пергамент. Изтеглени са дванайсет. Първи били изтеглени Молкин и Торкъл. — Няма как — додаде сладко Люси — такъв избор да е подправен, нали?
Ралф обхвана с ръце главата си и тихо се разтресе в смях. Люси откровено се подиграваше на Корбет.
Понякога кралският съвет издаваше присъди заради подправен избор на съдебни заседатели. Тези практики бяха постоянен повод за остри петиции от страна на Камарата на общините. Корбет обърса потта по врата си. С нетърпение чакаше срещата си със сър Луис Тресилиън следващата вечер.