— Няма и разорани ниви — добави Ранулф.
— Браво, Ранулф! Когато полята се орат, насам-натам непрекъснато сноват хора. Браздят, торят, сеят, жънат. Ливадите са друго нещо, затова и да отглеждаш овце е толкова доходоносно. Изкарват овцете на паша из ливадите и ги пази само един овчар, вероятно неговия помощник, и няколко кучета. Понеже стадата вървят без посока, покрай тесните извънградски пътища са направени заграждения от жив плет. На места пътеките са като изкопани ровове. Всеки може да върви по тях и дремещото на сянка под дървото овчарче няма да го види. Съвършено място за убийство. Един проблем — той потупа с крак по пода — обаче ни спъва. Защо й е на млада жена да излиза в полето, за да се срещне с някого? Да, Чансън, разбрах как си подкупил кръчмарската слугиня, за да излезе и да се види с Ранулф. Но защо ще иде в полето, на безлюдно място като Дяволския дъб? И какъв е този маскиран мъж, от копитата на чийто кон не се чува тропот? Той ли е убиецът? А и колкото да е смела, на жена като Адела и през ум няма да й мине да се среща с някакъв странно облечен мъж на пуст, селски път.
— Дори и за сребро?
— Да, Ранулф, приемам логиката ти. Ако кажа на някое от слугинчетата долу, че при Дяволския дъб ги чака сребърна пара, те никому не биха казали, иначе ще я загубят. Думичка няма да продумат.
Ранулф щракна с пръсти.
— Господарю, виждали са Маскирания да язди по пътищата из полето, нали?
— Да, така разбрах от Соръл.
— Значи може да е отишъл да скрие сребърната пара на тайното място? Или да е бил на път да се срещне със своя жертва? Възможно е дори да се е връщал след убийство, нали?
— И?
— Обзалагам се — възбудено добави Ранулф, — че убиецът се е свързал с жертвата тук в града, в някоя тясна улица, в тъмна пресечка. Казал й е например някакво име. Или може да е прибягнал до ласкателства. Казал й е колко я харесва. А също е възможно този маскиран мъж, ако той е убиецът, да не е назовал никакво име, само да е споменал на кое място ще бъде сребърната пара…
— Съгласен съм. Такъв подход ще има успех при повечето момичета. Жертвата ще е любопитна, ще се чуди истина ли е или не. Ще събере кураж и ще отиде на уреченото усамотено място. Може да бъде убита при първия удобен случай, ако убиецът се спотайва наблизо. Или пък първия път тя може и да не се е отдалечила много от града, тогава примката ще се стегне втория път, когато я примами да се отдалечи до подходящо за убийството място.
Корбет изправи глава и се заслуша в шумовете, които идваха откъм конюшнята и в подвикванията за лека нощ, които посетителите на кръчмата си разменяха на тръгване.
— Нека да продължа приказката си. Нашият убиец е похотлив, умира за млади момичета. Приближава се до тях, прикрил лицето си с маска. Жертвата е подмамена в полето и убита. Естествено, има жени, които не могат да бъдат така лесно прилъгани, но няма как да се определи от самото начало кои именно са такива. Дотук — продължи Корбет, докато потриваше брадичката си — историята, може да се каже, върви лесно, колко му е да примамиш дете със захаросани плодове. Подозирам, че убиецът е Маскирания. Тъкмо той се скита из пътищата и пътеките из полето и дебне за жертви, както лисицата дебне за зайци. И да не забравяме, че телата на жертвите са открити, защото близките им са вдигнали тревога. Но какво се е случило с другите жертви, онези жени, които само са преминавали през околностите на града? Техните близки вероятно са мислели, че жените са избягали, че са отишли някъде другаде. А може дори да не ги е било грижа, дори да не са забелязали, че липсват. В близост до Уайтфрайърс в Лондон човек може да си купи дванайсетгодишно момиче за пени.
— В тази логика обаче не се вписва вдовицата Уолмър.
— Не се вписва, Ранулф. Тя е красива вдовица, която е видяла свят, знае тъмните му страни и има достатъчно ум, за да не се поддаде на уловки. Живее сама, макар Маргарет, воденичарската дъщеря, да й помага в домакинството. В нощта, когато е била убита, е очаквала сър Роджър, това е било известно на мнозина, затова на малката Маргарет й е било заръчано да си остане вкъщи.