— Откъде го е разбрал убиецът?
— Досетил се е, Ранулф. Ако сър Роджър, мир на праха му, е разтръбил в кръчмата как ще иде да се срещне с вдовицата Уолмър, възможно е и убиецът да е чул — Корбет се намръщи. — Но не в това се крие проблемът, а защо? Защо тъкмо вдовицата Уолмър е убита?
— Изглежда, господарю, че е трябвало да умре.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако не е била убита, нито сър Роджър е щял да бъде задържан, нито къщата му претърсвана. Нито пък дърводелецът щеше да си припомня как го е видял на Гъли Лейн.
Корбет поседя замислен.
— Да не намекваш, Ранулф, че вдовицата е била убита, защото е знаела нещо? Или че е била убита, тъкмо за да бъде заловен сър Роджър?
— И едното, и другото е възможно, но за мен по-скоро е второто.
Корбет поклати невярващо глава.
— Имаш остър ум, Ранулф. Не се сетих сам. Да проследим тази посока. Сър Роджър подозира кой е истинският убиец на момичетата. Може и да е намекнал публично каквото му е известно. Затова нашият Маскиран изплита своята мрежа от убийства, в която попада рицарят. Обаче слабото място на тези разсъждения е, че сър Роджър е имал буен нрав. Защо чисто и просто не е обвинил открито убиеца? Защо не го е задържал и не го е завлякъл пред съдия Тресилиън?
Ранулф, който тъкмо се беше поизпъчил от похвалата на Корбет, се загледа объркано в господаря си.
— Не, не — Корбет се приведе и го потупа по коляното. — Приемам предположението ти. Да се върнем на вдовицата Уолмър. Ще приемем, че Фъръл е говорел истината, но той също така е твърдял, че е видял и други хора да се спускат по Гъли Лейн към къщата на вдовицата. Един от тях може да е бил убиецът, а другият да е бил Риптън, който е отишъл и се е върнал.
— Мислиш ли, че Фъръл е говорел истината?
— Да, Ранулф, така мисля. Звучи логично. Убиецът е знаел, че сър Роджър ще си тръгне от вдовицата Уолмър. Вероятно стопанката е настоявала той да не прекарва при нея нощта. Така че убиецът е слязъл, убил е вдовицата Уолмър, намерил е по щастлива случайност ножа и ножницата, подарени й от Чапълс. Оставил ги е на пода като доказателство и е избягал в тъмнината. Риптън е отишъл веднъж до къщата, а после се е върнал, подкрепен от изпития ейл, както и от приятеля си Бъргес. Убиецът е нарочен и гонитбата започва. Случилото се по-късно е точно каквото се е очаквало. Отишли са до местния съдия, който е издал необходимите съдебни заповеди. Претърсено е имението Токтън хол и са открити още уличаващи доказателства.
— Не разбирам — проговори Чансън, който съсредоточено следеше разказа — какво би правил един лорд, богат земевладелец, с евтините дрънкулки на някакви градски фусти?
— Ако, почитаеми приятелю, нашият благороден служител на Зеления печат има право, то и аз мисля, че убиецът сам ги е изпратил на сър Роджър. А той от своя страна погрешно ги е счел за подаръци за спомен от някоя жена, с която се е забавлявал. Същото е, ако Адела от кръчмата долу например, ми изпрати пръстен или брошка.
— Да те чуе само лейди Мейв! — намеси се Ранулф.
— Да, само да ме чуе! — усмихна се Корбет. — Ако бях на мястото на сър Роджър, нямаше да ги изхвърля. Щях да ги пъхна в сандъка си, без да ги погледна повече — и тъкмо така се е случило. Но да се съсредоточим върху сър Роджър — Корбет се почеса по главата. — Лошо си е постлал. Хората не са го харесвали и самият той не е бил по любезностите, но твърдо е отричал за три неща: убийствата на момичетата, убийството на вдовицата Уолмър и свидетелските показания на дърводелеца Девърел.
— Трябваше да идем първо при Девърел — заяви Ранулф.
— И на нас ще каже, каквото е казвал досега. Девърел е положил клетва, и с лъжливата си клетва е осъдил на смърт човек. Ако промени показанията си, още на следващия ден ще увисне на бесилката. И той го знае. Подозирам, че тъкмо затова тази вечер не беше в кръчмата.
— Искаш да кажеш, че се крие от нас ли?
— Както и от истинския убиец. Ще го навестя по някое време.
— Значи — продума Ранулф — дотук разполагаме само с устни показания. Сър Роджър е бил затворен в криптата. Съдия Тресилиън с целия си блясък влиза в Мелфорд и заема мястото си в общината. Гражданите са доста враждебно настроени към затворения рицар. Назначени са и съдебни заседатели.
Корбет побутна документите от Уестминстър с върха на ботуша си.
— От свитъка ще научим кои са били останалите съдебни заседатели. Наредих на Тресилиън да ги събере, за да ги разпитам. При всички случаи считам за забележително съвпадение фактът, че тъкмо човек, който ненавижда сър Роджър, застава начело на съдебните заседатели.