— Дори и така да е — заяви Ранулф, — доказателствата срещу рицаря са впечатляващи.
— Но липсва едно от най-важните: въжето така и не е намерено. Но иначе си прав, Ранулф, доказателствата са красноречиви, и процесът се развива както можеше да се очаква. Съдия Тресилиън е направил опит да отнесе случая до кралския съд в Уестминстър, но опитът пропаднал. Чапълс бил признат за виновен. Съдията не е могъл да произнесе друга присъда освен смърт, макар отново да е изпратил писма до Уестминстър, този път с молба за помилване. По съвета на своя главен съдия обаче, кралят отказал да помилва сър Роджър и той е обесен — Корбет замълча. — Умирам от болки в краката — изохка той. Свали ботушите си и ги захвърли в ъгъла. — Мелфорд се връща към мирното си съществуване. Което — той замълча — не означава, че се слага край на убийствата. Освен това не е ясен и броят на момичетата, които са преминавали през околностите на града и които са намерили смъртта си.
— Да не забравяме и Фъръл, бракониера.
— Да не го забравяме, да. Всичко сочи, че Фъръл е видял нещо, знаел е повече, отколкото трябва. И някой му е затворил устата. Вярвам на Соръл: Фъръл е мъртъв и само Бог знае къде е гробът му. Соръл познава полето като дланта на ръката си, но все още не го е намерила — възможно е тялото на съпруга й да лежи на дъното на Суейл, с привързани за краката камъни. Но да се върнем към Мелфорд. На пръв поглед в града всичко е спокойно. Престъпленията са били възмездени, кралското правосъдие е произнесло тежката си дума… Но след време убийствата се възобновяват.
— Защо? — попита Чансън. — От къде на къде? — Той се усмихна. — Няма логика, господарю — додаде той, цитирайки фразата, която бе чувал често от Корбет.
— Ти пък какво разбираш от логика? — сърдито го скастри Ранулф.
— Колкото ти разбираш от коне! — озъби му се Чансън.
— Стига, забележката на Чансън е добра. Със сигурност за тия пет години не е имало убийства на жени от града. Трябва да има някакви причини. Първо, трябвало е да стане ясно, че Чапълс е виновен за предишните убийства. Второ, трябва да вникнем в душата на убиеца. Имаме си работа с човек, който знае, че върши злини — но както кучето се връща при повърнатото, така и той не може да се удържи да не се върне към престъпленията си. С годините напрежението в душата му нараства. Броди из улиците на Мелфорд и пред очите му попадат хубавичко лице, нежна шия, добре оформени глезени. Похотта му се разгаря до непоносимост. Накрая сатанинската сила отново го връхлита. И в крайна сметка… — погледът на Корбет се отнесе някъде.
— Да, господарю?
— И друг път сме преследвали убийци, Ранулф, такива, които отдалеч замислят деянието си, планират внимателно как да отнемат живот. Една особеност у тези потомци на Каин ме впечатлява непрекъснато: самонадеяната им наглост. Приличат ми на надутите учени из залите на Оксфордския университет — считат се за по-различни от останалите, по-умни, по-хитри. Наслаждават се на криеницата и искрено вярват, че не могат да бъдат заловени. В известен смисъл, убиецът се подиграва на Мелфорд, присмива се на гражданите му. „Вижте, казва им, убивах преди и се измъкнах. Сега пак ще убивам — и какво можете да сторите вие?“
— Разбира се, може и да грешим — каза Ранулф. — Има вероятност сър Роджър да е виновен и някой сега да наподобява убийствата, извършени от него.
— Да — усмихна се Корбет. — Но логиката сочи същия убиец и същия почерк. Младата Елизабет, дъщерята на коларя, красиво момиче, е нарочена от Маскирания и е примамена. Може би отначало е проверил дали ще се подлъже — и тя е паднала в капана. Отива на тайното място близо до Дяволския дъб: първия път наистина намира сребърна пара, но втория път убиецът я чака… За удоволствието, което е получил, добре е вложил парите си…
— А другите убийства? На Молкин и Торкъл? — попита Ранулф.
— Да, нека да ги поразнищим и тях. А също и Блайдскот, и дърводелецът Девърел. Да приемем, просто като възможност, че са били подкупени и четиримата. Как обаче са ги подкупили?
— С пари! — провикна се Чансън така високо, че Ранулф подскочи.
— Де да можех да се съглася — замислено отвърна Корбет. — Но тук не става дума за млади момичета. Става дума за състоятелни, отговорни граждани на Мелфорд. Трябва солидно да са ги подкупили, за да се съгласят да участват в нагласен процес, който ще доведе до екзекуцията на невинен човек. Трябва при това да са били наясно, че ако ги разкрият, участта им ще бъде ужасяваща.
— Може би са ги изнудвали? — попита Ранулф.