— Това е най-логичното обяснение. Но все пак, кой ще знае толкова много за тях, че да всели и у четиримата непреодолим страх? Да не забравяме, че те вече са били предубедени, мразели са сър Роджър и са били податливи на всякакви внушения.
— Но това означава, че са познавали убиеца? — Ранулф потри ръце, доволен от себе си. Обичаше да следва заплетените разсъждения на господаря си. Напомняше му на хрътка, надушила криволичеща и заплетена следа и диво преследваща я през храсталаците, решена да стигне докрай.
— Може би — предложи той — трябва да откараме Блайдскот и Девърел в Лондон.
— Е, и? Каква полза? — Корбет разхлаби връзките на ризата около врата си. — Най-много да си признаят, че са били подкупени — въздъхна той. — Колкото до убиеца на Молкин и Торкъл, има две възможности. Първата — Маскирания да им е затворил устата. Може и двамата да са имали угризения на съвестта, някакво чувство за вина, макар по нищо да не е било видно. Впрочем, от малкото, което научих за Молкин, ми се струва невероятно да е изпитвал вина.
— А втората каква е? — попита Ранулф.
— Че имаме работа с още един убиец в Мелфорд. Някой, който вече е наясно, че сър Роджър е невинен — било защото са се появили доказателства, или още по-просто — убийствата са започнали отново. Този мъж или жена си дава сметка, каква ужасна съдебна грешка е допусната и е решен да отмъсти за смъртта на сър Роджър. Молкин и Торкъл са мъртви, а сър Луис е нападнат — Корбет прехапа горната си устна. — Да, трябва да е някой ангел на възмездието, което обяснява предупрежденията на гроба на сър Роджър и на бесилката.
— И кой може да е този ангел на възмездието? — попита Чансън.
— Е, списъкът е дълъг. Може и да са свещениците, например ако са чули нещо по време на изповед. Или пък синът на Чапълс, сър Морис, който е изпълнен с решимост да възвърне доброто име на своя баща. А, Бог знае, може да са и жените им.
— Жените им? — възкликна Ранулф.
— Тази вечер ги посетих, вече ти казах. Честна дума, Ранулф, ако някой убиец ми пререже гърлото и лейди Мейв скърби колкото онези двете вдовици — той се усмихна, — ще бъда изкушен, ей Богу, да се върна от оня свят и духът ми да не й даде покой! За първи път срещам такива вдовици! Да ми прости Господ, но те бяха почти щастливи, че мъжете им лежат в студените си гробове. Според мен Урсула е имала със сър Роджър по-близко познанство, отколкото би се понравило на съпруга й. А също няма съмнение, че Люси, жената на Торкъл, е хвърлила око на воденичарския син. Единствената, която ми се ще да разпитам — и смятам да го направя, — е младата Маргарет.
— Защо?
— Защо ли, Чансън — защото имам подозрения. Поради някаква причина, тя знае доста. Дъщеря е на Молкин и е мразила баща си. Освен това е била помощничка на вдовицата Уолмър.
— Толкова предположения — прошепна Ранулф. — Толкова логически пътища. По кой от тях ще поемем?
— Не знам — писарят разпери ръце. — Възможностите са много. Дали убиецът отпреди пет години е виновен и за последните две убийства на момичета? Той ли е убил Молкин и Торкъл, той ли е нападнал Тресилиън, негови ли са онези тайнствени бележки? Един и същи човек ли са Удушвача и Маскирания? Как убиецът примамва жертвите си към усамотени места? Защо е убита вдовицата Уолмър? Какво се е случило с Фъръл? Били ли са Блайдскот, Девърел, Молкин и Торкъл подкупени? И ако са били, кой и защо ги е подкупил?
Корбет се изправи на крака, разкопча елека си, отиде до металния леген и плисна шепа вода на лицето си. Взе оставената встрани ленена кърпа и се избърса.
— Трябва да разпитаме мастър Девърел, макар че нищо чудно от него да научим толкова, колкото и от дървената табла на това легло. Мога да се върна във воденицата и да поговоря с Маргарет. И, разбира се, остават и двамата свещеници. Утре Ранулф идва с мен. Ти, Чансън, ще издириш мастър Блайдскот. Отидете до общината. Искам да знам дали има съобщения за други изчезнали млади жени през последните десет години.
— А ние? — попита Ранулф.
— Ние ще идем на сутрешната литургия в „Сейнт Едмънд’с“ — Корбет погледна към краката си. — Тази вечер ме нападнаха. Не проумявам логиката на това нападение, както и на случилото се със съдия Тресилиън. Под ведрото лице на този град кипят кървави страсти и смъртоносни мотиви. Имам нужда да отида на литургията — искам да се причестя.
Ранулф не откъсваше очи от чудатия си господар.
— След няколко дни — продължи Корбет — е празникът Вси светии. Казват, че душите на мъртвите се връщали на земята. Когато бях момче, палехме огньове и правехме огнени кръгове около селото, за да отблъснем душите на мъртвите. Изглежда душите на мъртвите са се върнали в Мелфорд, и вече търсят възмездие… Имаме си работа не само с предателство, извършено от живите, но и със свидетелство, дадено ни от мъртвите. Отдавнашните лъжи, дълбоко преплетени със старите грехове, сега се събуждат и гноят. Трябва да си отваряме очите на четири. Мисля, че няма яздя отново нощем около Мелфорд — той приседна на ръба на леглото. — А сега най-добре да поспим малко. Скоро ще съмне.