И той се обърна и ги загледа. Гримстоун все така трепереше. Лицето на курат Робърт беше станало пепеляво. Бъргес стоеше зяпнал.
— Какво намекваш? — раздразнено попита свещеника. — Сър Хю, подскачаш нагоре-надолу като заек, уловен в примка.
— Имам някои предположения — отвърна Корбет — и трябва да помисля върху тях. Мисля, че воденичарят Молкин е бил заплашван. Някой е насочил вниманието му към стиховете от книгата на Левит. Молкин се е изплашил. Недодялан човек като него не би дал и зрънце жито за хорското мнение, но в случая е било различно. Затова се е качил тук до църквата. Но мисля, че Молкин не е бил глупак. Не е казал точния стих, който го е интересувал, а е помолил курат Робърт да му преведе всичките стихове накуп. А в определен откъс се е съдържало предупреждение, което е разтревожило Молкин. Все едно да оставя цитат от Светото писание на нощната масичка до курат Робърт: Матея, глава тринайсета, стих пети. Ще събуди любопитството ти, нали?
Курат Робърт кимна.
— Тъкмо това е интересното — усмихна се Корбет. И той взе да изброява доводите си, като свиваше пръстите на ръката си един след друг: — Кой ще предупреждава воденичаря Молкин? Защо ще го предупреждава? И колцина познават книга трета, Левит?
— Не обвиняваш в нещо свещениците, нали? — пламна Бъргес.
— Тихо, човече — остро каза Корбет. — Дори да ги обвинявах, това не ги прави убийци.
— Не, така е — отвърна разгорещено Бъргес. — Изучавал съм Библията и я познавам добре, но същото се отнася и до много хора в Мелфорд. Соръл може да чете, също и Девърел дърводелецът, мастър Матю кръчмарят…
— Само казвам, че някой е предал на Молкин послание, което го е разтревожило. Това не прави от въпросния човек убиец, но е любопитно.
— Обърках се — отец Гримстоун се хвана за главата. — Сър Хю, имаш ли други въпроси? Не ми е добре. — Изправи се. — Мастър Бъргес, можеш ли да се погрижиш за нашите гости… Робърт?
И без да дочака отговор, свещеникът, подкрепян от курата, бавно напусна стаята.
— Добре ли е отец Гримстоун? — попита Ранулф.
— Да, добре е — отвърна Бъргес, взе регистъра на покойниците, върна го обратно в сандъка и заключи. — Малко по-стар е от мен, навърши петдесет и пет години и понякога забравя.
— Пие, нали? При това доста?
Бъргес се изправи.
— Да, мастър писарю, пие. Свещеник е, самотен е, правил е грешки, объркан е. Но страни от женска плът и не краде от кутията за дарения. Става нощем, за да даде последно причастие на умиращите. Отец Гримстоун се старае да е добър свещеник, но, да, пие. На младини беше много добър свещеник — очите на Бъргес се навлажниха. — Много образован човек. Можеше да стане архиепископ… Има хубава къща, но живее много скромно, по войнишки. Единствената му слабост е чашката, невинна слабост, неговите енориаши му я прощават.
— Добре ли го познаваш? — попита Корбет.
— Не са ли ти казали? — засмя се Бъргес. — Полубратя сме. Имената ни са различни, но кръвта ни е една — намръщи се. — Знам, че не си приличаме. Израснахме тук, не точно в Мелфорд, а в едно имение наблизо. Баща ни се е женил два пъти. Майката на Джон е починала при раждане. И двамата ни изпратиха на училище в Ипсуич. Аз винаги съм искал да стана каменоделец. Помня, когато завършваха част от църквата — идвах тук и помагах на зидарите, докато не ме призова войнишкият живот. Станах майстор стрелец. Плячкосвах, а парите си пилеех, и когато се наситих на войниклъка, се върнах тук.
— Женен ли си? — попита Корбет.
— Бях, преди много години. Но тя умря и с това се приключи. На човек му идва до гуша от толкова смърт, нали, сър Хю? Едната вечер си с приятели, ядеш и пиеш край огъня, а на следващия ден приятеля ти го улучва стрела в гърлото… Върнах се преди около двайсетина години. Купих старата къща на лесничея, зад църквата, но ако трябва да бъда искрен, върнах се, за да се погрижа за Джон.
— А какво ще кажеш за курат Робърт? — попита Корбет.
— О, ами той е, както и ти рече, отворена книга. Добър свещеник, но непрекъснато в някаква тревога, непрекъснато.
— Тревога за какво?
— Харесва жените — сниши глас Бъргес. — И в това няма нищо лошо. Много свещеници се справят с проблема. Курат Робърт обаче избра друг път. Той непрекъснато проповядва срещу слабостите на плътта. Много от енориашите го вземат на подбив.
— Но добър свещеник ли е? — продължи да пита Корбет.
— Да, умее да разговаря с енориашите, особено с по-младите. Чувствителен човек, бих казал, че строгото му лице крие нежно сърце.