Корбет вдигна очи и впери поглед в жената на дърводелеца. Хубавица беше, носеше черната си коса дълга, но сега посивялото й и измъчено лице излъчваше горест, около очите й имаше тъмни кръгове. Седеше, движеше устни и си говореше сама, почти напълно откъсната от всичко, което я заобикаляше. От време на време сякаш се съвземаше, оглеждаше се в недоумение и после отново потъваше в мислите си.
— Продължавай — помоли Корбет.
— Изабо — Тресилиън посочи към жената — отишла да си легне. Не знаела как да помогне на съпруга си. Той затворил и залостил вратата, както и капаците на прозорците. Тя лежала горе и се чудела какво да стори, когато чула да се хлопа на вратата. Станала и отишла до прозореца. Видя ли покритата порта пред къщата? Вратата е вдадена навътре и заради навеса тя не могла да види кой е посетителят. После чула трясък, а хлопането продължило — Тресилиън замълча. — Да се смили Бог над всички ни, Девърел бил улучен с арбалет точно под лявото си око. Убит е с един изстрел. Жена му изтърчала към кухнята, видяла го и паднала в несвяст.
— Писарю? — погледът на Изабо беше пълен с омраза.
— Да, мистрес.
— Ти ли си кралският писар?
— Да.
— Страхуваше се от теб — горната й устна се изкриви. — Не искаше да идваш в Мелфорд.
— Защо не искаше, мистрес?
— Не ми каза. Девърел имаше много тайни — тъмните й очи се насочиха към сър Морис. — А ти хлапето на Чапълс ли си? Много се промени Девърел след обесването на баща ти — отпусна се на стола и повтори: — Много се промени.
— Намерихме още едно съобщение — Блайдскот отвори торбата си и подаде смачкано на топка парче пергамент. — Изглежда Девърел го е държал. Открито е близо до тялото му.
Корбет разгъна пожълтялото, мръсно и раздърпано по краищата парче пергамент. Бяха надраскани думи с букви като от детски буквар.
— Цитат е — измърмори Корбет. — На Божите заповеди — усмихна се на Ранулф. — Явно ще имаме работа с доста от тях. Прочете ли го, мастър Блайдскот?
— Да, сър Хю.
— Какво пише на него? — попита сър Морис.
— Не лъжесвидетелствувай.
— Не го е направил — жената на Девърел се надигна от стола, с изкривено от гняв лице. — Не е лъжесвидетелствал.
Съседката й зашепна нещо и започна успокоително да я потупва по рамото.
— Смъртта на Девърел — продължи Блайдскот — е истинска загадка.
— Какво имаш предвид?
— Ами, сър Хю, капаците на прозорците и всички врати в къщата са все още затворени. Е, как тогава е бил убит Девърел? Как е успял убиецът да даде това късче пергамент на жертвата?
Корбет се загледа в жълтеникавото лице на помощник-шерифа. Още беше ранно утро, а Блайдскот, несъвзел се от запоя предишната нощ, пак беше пил. Страх те е, помисли си Корбет, когато му дойде времето, ще те хвана здраво за ухото, ще те притисна, както лекар стиска цирей — и ще видя каква нечистотия ще излезе.
Корбет погледна зад него и видя, че вратата е затворена. Тръгна към нея, отвори я и се озова в малък коридор. От двете страни на вратата стените бяха боядисани в розово. Съгледа процепа за наблюдение високо на дясната стена.
— Вижда се, че Девърел е правил промени по вратата — обясни Блайдскот.
— Няма ли друг вход към къщата? — попита Корбет.
— Казвам ти, сър Хю — простена помощник-шерифът, — задната врата и капаците на всички прозорци били затворени. Съседката се е разтревожила. Погледнала през процепа в един от капаците и видяла тялото на пода. Заблъскала по вратата и започнала да вика. Най-накрая Изабо отключила вратата, и била вдигната тревога. Жената била уплашена до смърт. Твърдяла, че убиецът ще се върне за нея. Заключила отново вратата. Когато дойдохме, викахме и я увещавахме да отвори — той посочи към отцепено парче дърво на каменния под. — Трябваше да разбием вратата.
— Убиецът трябва да е използвал процепа за наблюдение — размисли се Корбет. — Вижте, широчината и дълбочината му са една педя. Можел е да опре тук арбалет. Онзи, който стои от другата страна, може да бъде улучен в лицето със стрелата.
— Така е — отвърна Тресилиън. — Но според Изабо хлопането продължило и след като съпругът й бил убит. Спомня си го ясно. Била в спалнята, чула хлопането по вратата, трясъка при падането на тялото на мъжа й, но тропането продължило.
Корбет стоеше до процепа за наблюдение. Опитваше се да си представи как държи арбалет в едната си ръка, а с другата тропа на вратата. Беше невъзможно, разстоянието беше твърде голямо.
— Има и друг проблем.