Както надничаше през процепа за наблюдение, Корбет се загледа в стоящия от другата страна на стената Ранулф.
— Какъв, служителю на Зеления печат?
— Ами — колебливо поде Ранулф, — Девърел е убит посред нощ. Било е тъмно. Откъде ще разбереш, че съм застанал пред процепа за наблюдение и как ще се прицелиш? Една стрела да пропусне целта си и Девърел е щял да бъде предупреден.
Корбет помоли всички да се върнат в къщата. Накара ги да затворят вратата и застана в нишата на входа. Почука на вратата и едновременно се престори, че държи арбалет пред процепа за наблюдение. Не ставаше, не можеше да го достигне.
— Невъзможно е да направя и двете неща едновременно — измърмори той.
После помоли Ранулф да застане, както е седял Девърел, което още повече обърка положението. Изобщо не можеше да се разбере кога обутият с меки ботуши Ранулф стои на прицел пред процепа. През нощта щеше да е дори още по-трудно, призна си Корбет. Отвори вратата и отново влезе в кухнята. Зачуди се дали убийците не са двама. Дали единият е тропал на вратата, докато другият е дебнел на процепа с насочен арбалет? Но как убиецът е разбрал, че Девърел е застанал на прицел?
— Сигурен си — обърна се Корбет към помощник-шерифа, — че тропането е продължило, даже след като Девърел е бил мъртъв, така ли?
— Така казва Изабо.
Корбет взе смачканото парче пергамент и го обърна. По него личаха бледи следи от кръв.
— На Девърел ли е кръвта?
— Сигурно — отвърна Блайдскот.
Корбет се върна при входната врата и се загледа навън. Любопитните се бяха насъбрали в дъното на уличката. От мястото, където стоеше, Корбет можеше да чуе оживлението и шумотевицата на пазара. Пред навалицата от зяпачи стоеше старата Крауфорд, с едната ръка се подпираше на тоягата, а с другата беше хванала млад мъж със сплъстена коса и безизразно глуповато лице. Питъркин, помисли си Корбет, онзи, който открил главата на Молкин, поставена на поднос. Старицата вдигна тоягата си за поздрав. Корбет тъкмо щеше да й отвърне с махване на ръка, но притвори очи и се засмя.
— Господарю? — Ранулф стоеше зад него.
— Ранулф, намери ми една тояга, парче плат и малка чаша с вино.
Тръгна след смаяния си другар обратно към къщата. Ранулф се разтършува и донесе една дълга тояга, мокър парцал от килера и малка метална чаша, пълна до половина с ейл.
— Не открих бъчвата с вино — извини се Ранулф.
— Сър Хю? — Тресилиън, който дотогава седеше на пейка близо до огнището, се изправи.
— Седни, моля те, и наблюдавай — покани го Корбет. — Ранулф, да си представим за момент, че ти си дърводелецът. Щом потропам на вратата, ти се дръж така, както според теб се е държал Девърел предната вечер. Не прибързвай, но и не се размотавай.
Ранулф кимна. Корбет излезе навън и затвори вратата. Сложи долу на земята чашата с ейл, нави мокрия парцал на топка и го набута навътре в процепа, а с пръчката взе да тропа по предната врата. Чу как вътре в стаята Ранулф се раздвижи, а после чу и възклицанието му. Парцалът беше издърпан и в този момент Корбет плисна съдържанието на чашата в процепа за наблюдение. Ругатните на Ранулф бяха дълги и цветисти.
— Така е станало — заяви Корбет, когато влезе отново в кухнята. — Не са били двама убийци, а само един. Сложил е парчето пергамент в процепа и е опрял заредения арбалет на ръба, стрелата му е щяла да улучи всеки, застанал от другата страна на стената. Било е тъмно, убиецът е знаел, че Девърел се страхува, затова е продължил да тропа настойчиво по вратата с тояга. Не е можел да го чуе как се приближава до процепа, но е можел да види кога парчето пергамент ще бъде издърпано. Веднага щом Девърел е измъкнал пергамента, стрелата от заредения арбалет го е улучила право в лицето.
— Възможно ли е? — объркано взе да върти очи Блайдскот.
— Логично е — отвърна Корбет. — И много лесно. Помисли си само, Девърел е бил уплашен. Чул е продължително хлопане по вратата. Мислел е, че зад процепа е на сигурно място, познавал е къщата си: човек не може едновременно да тропа по вратата и да надзърта през процепа. Не се е сетил, че убиецът би могъл да използва тояга. Отишъл е до процепа, за да погледне през него, но е бил изненадан — парче пергамент му пречело да види какво става навън. Девърел не си е давал сметка какво се случва. Освен това е пил, сетивата му са били притъпени. Вниманието му е погълнато от парчето пергамент. Може да си е мислил, че е съобщение. Разбира се, дърпа пергамента, и това е чаканият от убиеца знак. Вижда слаб проблясък на светлина от кухнята, знае къде точно е застанал Девърел, арбалетът е зареден. Само лек натиск на пръста и стрелата е изстреляна. Девърел е умрял на мига, тялото му се строполило на кухненския под. Пръстите му са изпуснали смачканото парче пергамент. Даже не е имал време да го прочете.