Соръл се изправи на крака като накуцваше. Корбет я подхвана под ръка.
— Ела, милейди, ще влезеш в Мелфорд като принцеса, ще те въведе личният писар на краля!
Соръл се остави да й помогне да се качи на коня. Корбет улови поводите и двамата продължиха през ливадата.
Кой можеше да бъде убиецът? Въпреки че Бийчъм Плейс беше уединено място, Мелфорд беше съвсем близо. Корбет огледа полето и си спомни думите на Соръл, че убиецът би могъл да се промъква неуловим по пътищата и покрай живите плетове. Можеше да стигне до Бийчъм Плейс, без изобщо някой да го забележи.
— Умислен си, писарю?
— Да, мисля си — отвърна Корбет. — Ти си отваряй очите на четири. Щом убиецът веднъж е нападнал, може да нападне и втори път.
Глава петнадесета
Час по-късно край бреговете на Суейл се появи друг човек — мастър Блайдскот, помощникът на шерифа в град Мелфорд. Той не знаеше, че смъртта вече го чака. Беше получил съобщение да отиде на голямата ливада до реката. Местните наричаха това място „При сала“, въпреки че салът отдавна беше изчезнал, отнесен от буря. Блайдскот покорно чакаше на брега, вперил очи в тръстиките, около които бавно течеше мътната вода. Само граченето на птиците нарушаваше тишината на безлюдната ливада.
Особено чувство обзе Блайдскот — сякаш животът му бива отнесен от бързото течение на реката. Пристигането на кралския писар беше сигурен знак за справедливост и отмъщение. Блайдскот беше в клопка. От години вземаше подкупи, подхилкваше се, смигаше и си затваряше очите за това и онова. Някак бе успял да се задържи на поста си, като се нагаждаше към онези, които имаха власт в града, докато останалите тормозеше. В пъхнатата под вратата на къщата му на Фардън стрийт грозно написана бележка, му казваха къде да отиде. Блайдскот беше притеснен. Полето не му се нравеше — зелени, студени пасища, дървета с черни клони, разперени към сивото прихлупено небе. Не отиде на погребението на Елизабет, заради което се почувства още по-потиснат и с натежала гузна съвест. Не биваше да идва тук, но имаше ли избор? Беше изпълнил поръките и бе осигурил такива съдебни заседатели, които да обявят сър Роджър за виновен. За подобно престъпление Блайдскот можеше да увисне на въжето. А дори да не увиснеше, щяха да го уволнят и да изгуби хляба си — какво щеше да прави тогава? Да проси? Да стане прицел на дребнавата жестокост на гражданите на Мелфорд? Мнозина щяха да се възползват от възможността да излеят злобата си и да си върнат за нанесените обиди.
Блайдскот избърса устата си и погледна назад към хълма. Конник ли беше това? Стомахът му се присви от набързо изпития ейл. Тихичко заскимтя от страх. Полето му навяваше спомени за жестокото му и насилническо поведение към момчетата на преминаващите през Мелфорд семейства… Дали някой се беше досетил за гнусния му, таен грях? Обърна поглед към реката. Отново чу конски тропот. Блайдскот се обърна и простена в ужас. Облечен в черно ездач, с развят плащ и с лице на демон от ада, стоеше на билото на хълма. Едва удържаше коня си. Писарят ли беше? Проклетият Корбет ли го беше извикал тук, за да го разпитва? Ездачът пришпори напред коня си. Животното мяташе глава нагоре-надолу, тежко удряше с копита по земята, плащът на ездача широко се развяваше. В ума на Блайдскот нахлуха спомени за нощните му кошмари от детските години. Смъртта се беше устремила към него. Почти вкаменен, той не можеше да помръдне. До съзнанието му не можеше да достигне шумът от жвакащата под износените му ботуши кал, нито пронизителните крясъци на птиците, нито глухият и монотонен, почти призрачен шум от реката. Виждаше само едно: един ездач, дошъл от ада — оживял кошмар, насочва оръжието си към него.
Блайдскот изумен проумя, че конникът не прави опит да обуздае коня си. Помощник-шерифът се помести малко надясно, после наляво, но онзи заплашително пристъпваше към него. Нямаше спасение. Политна назад. Попадна сред тръстиките, калта се запроцежда в ботушите му, когато нагази в нея. Конникът го последва. Блайдскот понечи да улови поводите, но усети жестокия ритник, който го оттласна. Ездачът го буташе все по-навътре и по-навътре. Блайдскот се опита да види лицето му, но то беше скрито под качулката.