Корбет изпита облекчение, когато героизмът на събеседника му намери в поднесените ястия ново поле за изява. Но тъкмо когато съседът му се гласеше да подхване следваща тема, Корбет чу да бият камбаните на църквата „Сейнт Едмънд’с“. Камбанният звън отекна в залата на общината, разговорите секнаха и се възцари тишина.
— Бият като на тревога — недоумяващо измърмори събеседникът на Корбет. — За Бога, какво става? — очите му потърсиха отец Гримстоун, който седеше на масата.
Благочестивият свещеник вече беше пиян. Опита да се изправи, но Бъргес с деликатен натиск го накара да не става.
— Аз ще отида — заяви той. — Нещо става в църквата, макар да съм сигурен, че няма нищо тревожно — и като подрънкваше с връзка ключове, забърза нататък.
Излезе, съпроводен от мрачните, свъсени погледи и приглушените разговори на гостите. Корбет потисна усмивката си. В много процъфтяващи градове беше наблюдавал как забогателите граждани губят страхопочитанието си към своя свещеник и църквата. Свещеник Гримстоун очевидно не беше човекът, когото хората харесваха за свой духовен наставник. Тези състоятелни граждани може би в края на краищата щяха да си построят своя църква и да си направят отделна енория. За да подчертаят властта и нарасналото си самочувствие, щяха да хвърлят много средства в пищната украса на своя нов храм. Корбет взе чашата си с вино и се заслуша в зле прикритите нападки на съседа си към военните амбиции на краля.
— Трябва да залови Уолъс, да го обеси и после да преговаря. Ако на Север има мир, ще има и нови пазари…
Спрели за кратко, камбаните на „Сейнт Едмънд’с“ отново забиха. Събралите се търговци се спогледаха с леки усмивки и отново подхванаха оживените си разговори. Угощението продължаваше с пълна сила, с пълна сила се гощаваше и войнственият гражданин, който сега пък беше подхванал дълга тирада срещу шотландските бунтовници.
— Да — спря за малко да краде от храната Ранулф, за да сподели мнението си по въпроса. — Да ловиш шотландски бунтовници обаче е като да ловиш онзи, дето клати гората. Всички разправят, че трябва, но никой не казва как да стане.
Признателен, Корбет смигна на Ранулф. Известно време слугата му продължи да дразни гражданина. Корбет тъкмо щеше да се намеси, когато вратата широко се разтвори — Бъргес нахлу в залата и изблъска от пътя си облечения в тържествена ливрея прислужник.
— Сър Хю! — провикна се той. — Най-добре ще е да дойдеш!
Корбет даде знак на Ранулф да го последва. Бъргес пошушна на сър Луис да се погрижи за отец Гримстоун. Поведе двамата кралски служители по стълбите и проговори чак като бяха излезли на студения нощен въздух.
— Куратът — едва чуто рече той, — обесил се е.
Забързано прекосиха пазарния площад и минаха по сводестия вход на църквата. Бъргес грабна една пращяща факла, закачена на стената, и ги поведе към камбанарията. Полюшващият се на края на въжето труп на курата движеше сенките на оскъдната светлина в злокобен танц.
— Не се реших да прережа въжето. Влязох, запалих факла и…
Корбет нареди на Ранулф да донесе свещи. Запалиха ги в трескаво мълчание и се заоглеждаха на светлината. На въжето, с отпуснати ръце и прекършен врат, облечен в расото си и със сандали, висеше курат Белън. Лицето му беше бледо, устата полуотворена, езикът леко се подаваше навън, в отворените му очи се четеше ужас. Корбет придърпа към себе си люлеещото се тяло. Примката беше умело стегната зад лявото ухо на курата.
С помощта на камата си, той разхлаби възела. Ранулф и Бъргес поеха тялото и го положиха на студения, застлан с каменни плочи под. Корбет грабна факла и изкачи няколкото стъпала до камбанарията; помещението беше тъмно и студено. Чуваше как плъховете цвърчат и бягат в тъмнината към ъглите. Погледна през отвора на един от прозорците, върна се долу и старателно огледа останалите три въжета за камбаните. Към края на всяко въже бе привързана тежест. Тежестта на въжето, послужило за примка на Белън, беше махната Корбет я откри зад вратата на камбанарията.
— Господарю!
Корбет слезе на площадката. Ранулф му подаде парче пергамент.
— Беше затъкнато в ръкава му.
Корбет приглади смачканото парче пергамент.
— Цитат от псалтира — отбеляза той. — „Беззаконията си признавам, и моят грях е винаги пред мене.“
Приближи се, приклекна до тялото, прекръсти се и изрече кратка молитва.
— Самоубил ли се е? — попита Ранулф.
— Така изглежда — Бъргес посочи към вратата на камбанарията, връзката ключове висеше от външната страна на ключалката. — Трябва да е изчакал да излезем, отключил е, после е заключил вратата след себе си и се е качил в камбанарията. Махнал е тежестта, вързал е въжето около врата си и е скочил от стъпалата.