— Ще го заловиш — каза старата Крауфорд и погледна Корбет, който се изправи и пристегна колана с меча си.
— Да, ще го заловя. И после ще го пратя на бесилката в края на града.
Корбет тръгна към вратата и посегна към резето.
— Сега вече знаеш защо наричам това място Хаселдема, нали? — извика старицата след него.
— Да, вече знам.
Корбет погледна назад. Старата Крауфорд беше избърсала сълзите си.
— Подозирала си от самото начало, нали?
Лукавото изражение изчезна от лицето на старата Крауфорд.
— Не можа ли да се противопоставиш? — попита Корбет.
— Аз съм стара жена, писарю. Нямам си никого — тя подръпна прашната си рокля. — Не нося меч и кама. Нито мога да извадя заповед от краля, подпечатана с восък, която да кара всички да ми правят път и да свеждат глави. Как да разкажа за подозренията си? Виждал ли си жена, набедена за вещица, да гори на кладата, сър Хю? Гледал ли си как се гърчи тялото й? Не ми дръж проповеди!
Корбет мрачно се усмихна и кимна със съчувствие. Излязоха и отидоха при Чансън, който пазеше конете. Корбет не отговори на въпросите на Ранулф, метна се на седлото си и по време на краткото им пътуване до воденицата яздеше напред умислен.
Този път Корбет не се церемони — щом воденичарят Ралф излезе и взе да вика и да размахва ръце, че бил зает човек, Корбет го прикова с рязък заповеднически тон, а Ранулф извади меча си и го постави с широката част върху рамото на мъжа.
— Дръж се както подобава! — предупреди го служителят на Зеления печат. — Господарят ми има много лош нрав.
Корбет слезе от седлото, подаде поводите на Чансън и бутна вратата на кухнята. Урсула бе застанала край огнището. Бе облечена с тъмнокафява роба, поръбена с катеричи кожи и пристегната на кръста й с шнур. Не изглеждаше красива като преди, лицето й беше повехнало от недоспиване. Тя отметна коса и откри лицето си.
— Реших, че е Молкин — подигравателно каза тя. — Той имаше навика да връхлита така…
— Молкин се забавлява със сатаната! — озъби й се Корбет. — И само какво забавление ще да е, нали, Урсула? Мъжът ти е бил продажен и безчестен негодяй — и това са само малките му недостатъци.
— Какви ги говориш? — пребледня лицето на Урсула.
— Защо си изпратила Маргарет да работи при вдовицата Уолмър? За да я държиш далече от къщи, нали? Далече от Молкин?
— Защо? — смути се тя.
— Бил съм на много места, мистрес. Виждал съм какво се случва на мъжете, които са посегнали на дъщерите си! Мъже, които са извършили кръвосмешение с децата си! Грях, който е непростим, както в очите на Бога, така и на хората!
— Как смееш?
— Смея и още как! — рязко издигна глас Корбет. Огледа кухнята. — Ти си втора жена на Молкин, нали? На колко е била Маргарет, когато той се е вмъкнал за първи път в спалнята й? На дванайсет, на тринайсет?
— Откъде знаеш това? Не е истина!
— Не е ли? Молкин вероятно е убил първата си жена. Със сигурност е посягал на дъщеря си, и когато си се омъжила за него, си разбрала смразяващите му тайни. Но въпреки нахалния си поглед и отраканите си отговори, ти си добра жена, нали, Урсула? Взела си под крилото си Маргарет. Предупредила си Молкин. Освен това още някой е научил тайната на воденичаря. Когато онова мързеливо, непочтено копеле Блайдскот е избрало Молкин за един от съдебните заседатели на процеса срещу сър Роджър, е настанало време за разплата. Молкин е бил изнудван — или Чапълс да бъде признат за виновен, или цял Мелфорд ще научи тайния му грях.
Корбет седна на един стол до масата.
— И с какво друго са държали Молкин? Подозрения за смъртта на първата му жена? Или че втората му жена, каквато е хубавка и привлекателна, неведнъж се е забавлявала със сър Роджър, когато Молкин не е в града?
Урсула леко се олюля. Отиде до долапа, отвори го и си наля вино в една чаша. Изпи я на един дъх, а по брадичката й потече тънка струйка.
— Чудя се кой е разбрал — продължи Корбет. — За първи път в живота си Молкин се е почувствал в клопка. Воден от страх и желание за мъст, е заковал последните гвоздеи в ковчега на сър Роджър. Те двамата с Торкъл.
Урсула седна и сграбчи ръба на масата.
— Жалко, че Люси не е тук — Корбет стана и закрачи из кухнята. — И тя има доста за криене, нали? Молкин е научил някоя и друга тайна. Например това, че Люси много харесва сина му, Ралф. Торкъл е бил по-отстъпчив: няма мъж, на когото да му харесва прякора „рогоносец“. Молкин е искал сър Роджър да умре, и са му дали сведения за Торкъл. Представям си какво се е случило. Прави, каквото ти казвам, притискал го е Молкин, или ще ти забучат рогата, да ги разнасяш из града цял живот… Не мисля, че на Торкъл му е трябвало дълго да го убеждават. Още повече, че и той, както и останалите, изобщо не е обичал сър Роджър.