Морис погледна учудено към съдията.
— Преди пет години — с безизразен тон продължи Корбет — сър Луис, както му е редът, е призован в общината, където е изслушал показания под клетва и е разгледал доказателства срещу твоя баща. Може и да е имал своите съмнения относно вината на заподозрения, но въз основа на представените доказателства, сър Роджър е изглеждал виновен. Сър Луис вероятно е таял надежда, че съдебните заседатели ще вземат предвид всички доказателства. Трябва да е бил изненадан, когато са постъпили другояче. Отложил е екзекуцията на баща ти. Писал е на краля. Важна част от решението на съдебните заседатели относно твоя баща е, че то е по същество решение на общността. Ако сър Луис беше продължил да възразява срещу него, щяха да го обвинят, че като богат благородник защитава друг богат благородник. Прав ли съм, сър Луис?
— Слушам те внимателно — отвърна съдията.
Отговорът му беше така спокоен, че Корбет се почуди, дали е на прав път. Тресилиън изглеждаше невъзмутим.
— Баща ти умира — Корбет засили напрежението у сър Морис. — Убийствата спират. Сър Луис тогава трябва да се е успокоил, направил е най-доброто, като се е отнасял към теб като към сина, какъвто никога не е имал. Може би дори те е подтикнал да пишеш до Уестминстър? Въпреки това три неща са му давали донякъде основание да вярва в правотата на присъдата. Доказателствата, решението на съдебните заседатели и фактът, че убийствата са секнали. Но е бил и разколебан, защото по някое време Фъръл е изчезнал, а и е бил наясно със славата на Молкин, както и с това колко много от тукашните хора мразят баща ти — Корбет замълча. — И тогава убийствата започнали отново. Вярата на сър Луис във вината на баща ти е била сериозно разклатена. Може също да е подозирал, че истинският убиец е отговорен за несправедливата екзекуция на баща ти. Тогава сър Луис решава да въздаде свое собствено правосъдие.
— Какво искаш да кажеш? — попита сър Морис с побледняло лице. Пръстите му не спираха да шарят по яката на туниката му.
— Сър Луис — обърна се към него Корбет, — според мен ти си виновен за смъртта на воденичаря Молкин, на Торкъл и на Девърел и се обзалагам, че знаеш също така къде е тялото на мастър Блайдскот.
— Знаеш, че съм съдия — проговори Тресилиън. — И като съдия те питам: как ще докажеш твърденията си?
— Ти си добър човек, сър Луис — отвърна Корбет, — но си сгрешил. Подозирал си, че е допусната съдебна грешка. Съчувствал си на Соръл, вдовицата на Фъръл, затова си се опитвал да й помогнеш, няколко пъти в годината тя е получавала вързопчета със сребърни монети. Но тези подаръци от неизвестен дарител са давани в определени дати от годината. Ти си човек на правото до мозъка на костите си, нали? Датите отговарят на периодите, в които заседава съдът в Уестминстър. Така си напомнял сам на себе си станалото. Грижел си се за Соръл, както си се грижил и за сър Морис.
Сър Луис се усмихна и поглади мустаците си.
— Само заможен човек като теб е в състояние да си позволи такава щедрост — заяви Корбет. — Що се отнася до нападението, извършено над теб на Фалмър Лейн, в деня на пристигането ми в Мелфорд, когато си бил на път за срещата си с мен, случаят наистина беше любопитен! Защо си яздил сам? Защо си намери извинение да закъснееш? Не си искал сър Морис да язди с теб, нали така? Искал си да те видим като жертва на нападение, заради допуснатата ужасна съдебна грешка. Спрял си на пътя, огледал си се, не е имало никого. Отрязал си младо дръвче, за да го поставиш напряко на пътеката. Влязъл си между дърветата, събул си ботушите си и си изстрелял стрелата. После си продължил пътя си.
— Някой би могъл да ме види — отбеляза Тресилиън.
— Не, мястото е усамотено. Две неща ме озадачаваха около твоето нападение. Първо, кой ще е този босоног стрелец? Стрелял е веднъж и не е повторил. Соръл, която познава горите като дланта на ръката си и не пропуска и сянка с орловия си поглед, не е видяла никакъв стрелец. И после, щом стрелецът се е нагърбил с това дело, защо е допуснал провал? Молкин, Торкъл, Девърел, а вероятно и Блайдскот, са мъртви. А на теб ти се разминава с драскотини, които сам си си нанесъл. Отървал си се от лъка и колчана със стрелите и си се уверил, че следите говорят за нападение. И си продължил по пътя си. Опитал си се да ни заблудиш. Ти си и този, който е закачил бележката върху бесилката и си надраскал същото съобщение върху надгробния камък на сър Роджър. Не си срещнал никакви затруднения да извършиш намисленото в онзи ден. Наоколо се стелеше гъста мъгла. Гробището е било безлюдно и щом си приключил, си се втурнал към криптата, вече с вид на уплашен и угрижен съдия.