— Какво става, за Бога? — възкликна той. — Защо бие камбаната?
Видя поставения в прозоречната ниша край на въжето. Отвори уста и отстъпи назад.
— Какво правиш, сър Хю?
— Чудех се — отвърна Корбет — как така църковните камбани могат да бият, когато църквата е празна? В нощта, когато курат Робърт умря, нямаше никого в църквата. Помниш, нали? Всички седяхме в общината, хапвахме си сладко и се наслаждавахме на благоденствието на мелфордските жители. Тогава църковната камбана започна да бие. Ти веднага скочи, мастър Бъргес, и пъргаво се затича да видиш каква е причината. Малко по-късно се върна забързан, и съобщи ужасен, че курат Робърт се е обесил. Нямало следи от насилие, нито следа, че става дума за убийство. При това в ръкава му бе открито парче пергамент с цитат от псалмите, как греховете му били пред него. Следите навеждаха на мисълта, че курат Робърт е убиецът на онези момичета. Воден от чувството си за вина или от страх да не го заловят, той се е възползвал от възможността, когато църквата е пуста, дошъл е в камбанарията и се е обесил.
— Така е станало — заекна Бъргес.
Корбет се облегна на коленете си и му се усмихна.
— Не е така, мастър Бъргес. Първо, защо ти хукна към църквата? Защото камбаната заби? Не беше ли това работа на курат Робърт? И ако има някакъв проблем, сам да измине краткото разстояние до общината и да съобщи, на Гримстоун или на теб.
— Курат Робърт обичаше да пие — горчиво издума Бъргес. — Или давеше мъката си с много вино, или се бичуваше заради греховете си и се молеше, проснат на студения каменен под.
— В това няма съмнение, мастър Бъргес. Миналата нощ обаче е дошъл тук, за да се моли и размишлява, докато ти и отец Гримстоун сте се приготвяли за празненството. Ти си дошъл при него, изпълнен със загриженост и си му донесъл голяма купа с вино, подправено със сънотворно. Видях, че отглеждаш такива треви в градината си. Курат Робърт не е бил канен на празненствата и вероятно е имал обичая да ги избягва. Искал е да седи тук в тъмнината и да се самосъжалява. Ако виното не е било достатъчно да го приспи, то сънотворното е щяло да свърши тази работа. Докато е пиел, ти си се занимавал с нещо из църквата, както винаги. Върнал си се в камбанарията, взел си едно от въжетата и си го поставил колкото си могъл по-навътре в нишата на прозореца, било е нещо, което си научил като момче или пък си забелязал с годините. Нишата има лек наклон. Накрая въжето, придърпано от тежестта си, се спуска надолу и от люлеенето му, камбаните започват да бият. Сам го проверих. Имах съмнения, че ако го оставя дълбоко навътре в нишата — Корбет се намръщи, — ще ми отнеме доста време преди тежестта да падне.
— Глупости! — възкликна Бъргес.
— Мога да го докажа — тихо рече Корбет. — Не съм учил механика в Оксфорд, но поназнайвам нещо за мерките и теглилките. Както и да е, чул си своя сигнал да се втурнеш бързешком към църквата. Къщата е била заключена. Клетият курат Робърт преди това е изпил виното и бързо е заспал. Замъкнал си го в камбанарията, нагоре по стълбите, вързал си въжето около врата му и си пуснал тялото му. Клетият курат изобщо не е дошъл на себе си. Може би си го дръпнал за краката, за да ускориш смъртта му? Затова камбаните биха за втори път онази вечер. Скрил си чашата, лесна работа. Избърсал си устата на мъртвия с парцал и си се огледал: всичко е било наред, затова си се върнал забързано в общината, за да обявиш тъжната новина.
— Ами писмото?
— Какво писмо?
— Парчето пергамент, скрито в ръкава на Робърт?
— А, да, ти си го сложил там. Донесъл си виното на курат Робърт. Преди да излезеш от къщата с отец Гримстоун, си претърсил стаята на Белън, докато той е бил в църквата, и си взел всичко, което би могло да предизвика подозрения. Търсил си и подобно парче пергамент. Обзалагам се, че курат Робърт е бил известен с това, че си записва стихове и цитати от Библията, над които да размишлява. Онзи, който си взел, е бил подходящ, макар че всеки от тях би ти свършил работа. Сложил си го в торбичката си и си отишъл в общината.
Бъргес вече си беше възвърнал самообладанието. Скръсти ръцете си на гърдите, сякаш искаше да покаже на Корбет, че не ги държи близо до камата си.
— Ами ако тежестта не беше паднала? Ако се беше случило нещо?
— Тогава курат Робърт щеше да се събуди с тежко главоболие и с обичайното чувство на вина. Ти щеше да си се повеселил на празненството на общината и да чакаш друга възможност. Вярно е, че понеже си бил в стаята на курата, е било възможно той да забележи, че някои ръкописи липсват и да се разтревожи. Но отново би обвинил себе си. Дали е щял да си спомня ясно какво е правил? Или пък е щял да обвини отец Гримстоун, който, като се напие, се вре, където не трябва?