— Докато говорехме за моето момче, лейтенантът каза, че и вие сте загубили син. При злополука със сърф.
— Лейтенантът има голяма уста.
— Но това е още едно предзнаменование! Нещо повече, помагайки ми, може би ще помогнете и на себе си. Като баща на баща. Моят начин да въздам правосъдие може да…
— Вече казахте, че не искате правосъдие. Вижте какво, господин Уотсън, детето ми почина преди четиринадесет месеца. Почти съм преодолял кризата. Не ми трябват тези глупости от сорта „баща на баща“.
— Ако можех да си купя спокойствие, щях да го направя. За пръв път от много години отчаяно се нуждая от нещо, което не се продава. Чувствам се напълно безпомощен. А за мен е ужасно да бъда безпомощен. Вижте какво, нали вече сте служили двадесет години?
— Двадесет и една.
— Можете да се пенсионирате, но не можете да живеете само с една пенсия, нали? Вероятно плащате издръжка на бивша съпруга.
— Не, кучката ми направи услуга. Преди няколко години се омъжи повторно.
— Имате ли други деца?
— Дъщеря на седемнадесет години. Живее с майка си.
— Само питам. Не знам много за вас, само което ми е необходимо. Затова си мисля, че вероятно предпочитате да оставите отрепките на улицата, но не можете да живеете само с една пенсия, без да работите, нали? Познавате ли заместник-шерифа Фил Дженкс?
— Той се пенсионира преди няколко години. Да, познавах го.
— Сега е шеф на охраната на „Уотсън Индъстрис“. Освен това е консултант по сигурността на три компании за клетъчни телефони, в които съм съдружник — в Сан Франциско, Сан Диего и Денвър. Плащам му деветдесет хиляди годишно.
— Радвам се за него.
— Готвех се да увелича заплатата му на сто хиляди, когато миналия месец получи тежък сърдечен удар. Изглежда трябва да му намеря заместник. Този път търсим по-млад човек. Пенсиониран полицай, разбира се. Предпочитаме неженен мъж, който няма нищо против да пътува из различни хубави градове.
— Аз нямам представа от компютърно техническо обезпечаване, господин Уотсън.
— Но познавате крадците, нали? Крадецът си е крадец. Какво друго има да се знае? Сид, ако ми донесете от пустинята онова, което искам, ще имате всичко, което пожелаете. С Фил Дженкс подписахме споразумение — ако работата не му харесва, може да напусне и аз ще му изплатя дванадесет заплати. Обадете му се. Ще ви дам номера. Питайте го дали харесва работата си. И той играе голф. Двамата членуваме в клубове в Сан Диего, Сан Франциско и Денвър. Имаме сезонни билети за…
— Да, разбрах. Но в момента имам страхотна мигрена.
— Обадете ми се утре, Сид — каза Виктор Уотсън и отвори вратата. — И запомнете, дори да не излезе нищо, ще прекарате една хубава ваканция в Палм Спрингс. Всичките ви разноски ще бъдат платени.
— Нищо няма да излезе.
— Поличбите, Сид. — Гласът на Виктор Уотсън прозвуча глухо. — Може би сме свързани. Вие и аз. Защото разбираме това.
— Кое?
— Наследеният от древността срам между бащи и синове. Сега го осъзнаваме. Трябва да получа отплата, Сид. Някакъв вид отплата за всичкия… този… шибан… гняв.
— Бих го нарекъл другояче.
— Обадете ми се — повтори Виктор Уотсън и затвори вратата.
Детективът си проправи път между вазите, урните и антиките, давайки си сметка, че всички тези непотребни вещи струват десет пъти повече от сделката, която му беше предложена. Догади му се. Надяваше се, че бързо ще намери тоалетна.
3.
Меломанът
— Дайте ни вашите уморени, бедни и объркани хора — каза веднъж Пако Педроса на събрание на всички полицейски шефове от долината Коачела. — Само не ни давайте престъпници! Имам един-единствен детектив и никакви лаборатории за анализи. Единствените лаборатории в околността на Минерал Спрингс бълват престъпност. Имам предвид лабораториите за амфетамини, в които работят обявени извън закона рокери. Ето защо, ако вашите престъпници започнат да действат в Минерал Спрингс, бъдете готови да се справите с тях без много помощ от моите деветима полицаи.
Пако Педроса никога не беше имал неприятности с престъпниците от Палм Спрингс или отнякъде другаде до изчезването на Джак Уотсън през 1983 година. Имението на Виктор Уотсън се намираше в Лас Палмас, старата част на Палм Спрингс, недалеч от именията, които по-рано бяха собственост на холивудските легенди. Сега най-хубавите адреси в пустинята се преместваха надолу към долината, но навремето Лас Палмас беше центърът на общността с луксозни спални. Къщите са големи и стари, скрити зад зидове и почти непроницаема плетеница от олеандри. Повечето улици се вият като лабиринт и мнозина от новоназначените ченгета се губят, докато гонят хитрите местни хлапетии.