— Внимавай. Зареден е.
— Да ти го начукам — отвърна Сидни и не докосна оръжието.
— Не го ли искаш? Промени ли решението си?
— Случайно да знаеш къде е револверът на Хари Брайт? — попита Ото.
— Разбира се — усмихна се Брикман. — Ето тук.
Той се приближи до гардероба, отвори го и равнодушно каза:
— Няма го… Казвате, че караваната е била отключена?
— Не сме казвали такова нещо — отговори Ото. — Но наистина я намерихме отключена.
— Тогава револверът трябва да е откраднат. Казах на Пако да не държи ключовете на Хари в участъка. Там влизат и излизат твърде много хора. Водопроводчикът идва няколко пъти. Чистачката минава през седмица. Идват да мият прозорците и…
— Нямаш представа кой е оставил вратата отключена, така ли? — прекъсна го Ото.
— Точно така. Изглежда нищо друго не е взето.
И тогава за пръв път Сидни се обърна към Брикман, без да ругае.
— Взето е и още нещо.
— Какво, Блекпул?
— Касета. С песни в изпълнение на Хари Брайт. Едната се казва „Преструвай се и вярвай“.
— Да — рече Кой. — Пако току-що ми каза и за тази история. И Джоунс Голата пушка. Видях го преди малко. Обикаляли сте из пустинята, за да проследите историята на хавайската китара и касетата? Трябваше да попитате мен. Аз купих хавайската китара за рождения ден на Хари, а касетата е у мен. Пускам му я от време на време.
— Пускаш му я? — учуди се Ото.
— Разбира се. Хари обича музиката. Не знам дали сега я чува, но се надявам да е така. Знаете ли какво може да причини на човек един инсулт?
— Може би трябва да видим с очите си — каза Сидни.
Двамата с Брикман се гледаха толкова гневно, че Ото застана между тях и запали цигарата на партньора си.
— Искате да видите Хари Брайт? — попита Кой. — Разбира се. Ще питам Пако дали тази вечер мога да отида до дома за инвалиди. Мисля, че няма да има нищо против. Вероятно желае да останете доволни. Аз също. За да ви изпратим по живо по здраво от нашия малък град.
— Предполагам, че не си бил в Самотния Каньон в деня, когато е била намерена колата на Уотсън — подхвърли Ото.
— Не, за бога! Какво ви накара да си го помислите?
— И предполагам, че не знаеш, че Хари е получил важна информация от Били Хайтауър два дни след това?
— Хари? Не, нищо не ми е казвал за Били Хайтауър.
— Бих искал да задам този въпрос на Хари Брайт — рече Сидни.
— Ами защо не отидеш да го видиш? Можеш да го питаш каквото искаш. А сега, имате ли нещо против, ако вие отговорите на един мой въпрос, момчета?
— Питай — каза Ото.
— Какво ви накара толкова задълбочено да разследвате случая? Това е работа на полицията в Палм Спрингс. Повечето детективи, които познавам, правят всичко възможно да прехвърлят случаите си на друг, а вие искате да го изземете от полицията в Палм Спрингс. Не мога да не се запитам дали Виктор Уотсън не ви е обещал награда от петдесет хиляди долара, ако попаднете на нещо. Така ли е?
— Ти отговаряш хипотетично и аз ще ти отговоря хипотетично — каза Сидни.
— Добре — съгласи се Брикман.
— Хипотетично, дай ми пример за ситуация, при която човек като Хари Брайт би убил момче, намиращо се там, където не би трябвало да бъде. Какво може да е видяло момчето, че да накара едно ченге да го убие?
— Ченге да пие по време на дежурство?
— Не се будалкай с нас, Брикман! — предупреди го Ото. — Вече спечели, така че не се будалкай.
— Какво има да печеля? — Лицето на Кой помръкна. — Единственото, което ми идва наум, е, че вие ще спечелите петдесет бона от татко Уотсън, ако припишете нещо на горкия Хари.
— Добре — каза Ото. — Да се придържаме към хипотезите. Какво може да е видяло момчето в каньона, че да накара Хари Брайт да го очисти?
— Абсолютно нищо.
— Тогава защо е било убито? Предположи нещо, на което Виктор Уотсън ще повярва.
— Искате история за петдесет хиляди долара? Това ли искате? — Кой Брикман седна на канапето, точно срещу Сидни и рече: — Вие ми кажете, нали имате интерес?
— Не, очаквам от теб някаква история — изрече с дрезгав глас Сидни. — История, на която той би повярвал и би платил много пари.
— Е, това вече е нещо друго — каза Брикман, приковавайки Сидни със сивия си поглед. — Въображението ми е богато. Чакайте малко. Какво ще кажете за следното: момчето на Уотсън отива в каньона с ролс-ройса на баща си, вероятно за да купи малко дрога. Ако искате друга причина, нищо не ми идва наум. Не мога да измисля друга причина да е бил там.