— Дотук добре — каза Ото.
— Пътят там горе е коварен. Повечето хора го минават с мотори или с джипове. Завиеш ли в погрешна посока, може да свършиш в подножието на подветрената страна на каньона. Вятърът е ураганен, а пътят — адски тесен. Видиш ли, че си се объркал, имаш възможност да излезеш на заден ход и да обърнеш, но с голям ролс-ройс това би било доста трудно. По-лесно е да се хлъзнеш по ръба на каньона и да паднеш от височина двадесет и пет — тридесет метра върху скалите, в горичката от вечнозелени храсти. Растителността там може да скрие всичко, освен ако наоколо случайно няма някой.
— Дотук Уотсън би повярвал — отбеляза Ото.
— Ами за петдесет бона трябва да измисля нещо достоверно. Какво ще кажете за онова старо ченге, дето се напива там, в каньоните? Ченге, което живее сред снимки на онова, което е загубило. Познаваш ли човек, който е загубил всичко, Блекпул?
— Давай по-нататък — подкани Ото.
— Добре. Ами, може да се предположи, че онова старо ченге, което съвсем наскоро щяло да се пенсионира, е било там и е правело нещо. Напивало се е, свирело е на хавайска китара и е пеело песни като „Преструвай се и вярвай“. Чува някакъв силен трясък. После вижда пламъци. Лумват нагоре във въздуха и стихват, когато вятърът променя посоката си към скалите. Сигурно си е помислил, че е иманяр или планинар с повреден газов котлон. Хвърля хавайската китара, хуква към патрулната кола, грабва пожарогасител и се втурва към пламъците, надявайки се, че никой не е пострадал. Разбира се, четиридесет и девет годишен полицай, зачервен от алкохола и само с осем месеца до инсулта и сърдечния удар, не би бил в много добра форма. Докато си проправи път с фенерчето през скалите и стигне дотам, грохва от умора. И после вижда катастрофиралата кола. Цялата обхваната от пламъци. Отначало му се струва, че чува само воя на вятъра и се приближава колкото е възможно по-близо. Заслушва се и разбира, че не е вятърът. Някой пищи. Хуква към колата, но огънят я е превзел цялата. Пожарогасителят е безполезен. И в същия миг съзира момче, заклещено в колата. Младежът гори от кръста надолу и пламъците пълзят нагоре. Момчето вижда полицая, протяга ръце и започва да пищи като дете за баща си. Но вятърът сменя посоката си и огънят отново обгръща колата. Момчето не спира да пищи и може би лицето му прилича на лицето, което някога полицаят е намерил на земята… Но това е друга история. Както и да е, старият пияница, болното, смахнато пияно ченге изважда револвера си и…
Ото Стрингър осъзна, че е спрял да диша, макар гърдите му да се повдигаха. Погледна партньора си, който се бе вторачил в Брикман.
— Продължавай, Брикман — произнесе Сидни.
— Ами, в името на историята за петдесет бона, нека да кажем, че полицаят изстрелял един, два, три куршума в онова обречено момче. Да кажем, че дори не знаел дали някой от куршумите е улучил момчето, нито дали е умряло. Но поне младежът се отпуснал сред пламъците и престанал да пищи. После, да кажем, че болното, откачено, пияно, старо ченге се завтекло към патрулната си кола, хвърлило вътре пожарогасителя и потеглило, без да мисли за хавайската си китара. Отишло право при едно друго ченге, изкарало го от леглото и му разказало какво се е случило. Да речем, че другото ченге обмислило всичко много спокойно и взело няколко решения. Завело стария алкохолик в дома му, сложило го да си легне и го прикрило с историята, че му е станало лошо и е трябвало да се прибере вкъщи. Да кажем, че приятелят дълго мислил, че на стария пияница му остава съвсем малко до пенсия. И как пияницата ще изкара остатъка от живота си, лишен от достойнство и чест? Да речем, че приятелят дори огледал стаята. Досущ като тази. Видял снимките. Омагьосан дом, в който се преструваш и вярваш. Може би след достатъчно количество алкохол, спомени и болести за стария пияница мястото наистина се превръщало в омагьосана къща. Вероятно приятелят си казал, майната му, този човек е преживял достатъчно.
— Тогава в историята ти за петдесет бона няма убийство! — възкликна Ото, поглеждайки партньора си. — Затова не можа да намериш логика, Сидни. Не е имало убийство!
— Не и в моята история — рече Брикман. — Не знам дали ще се хареса на Уотсън, но не мога да измисля нищо по-правдоподобно. Макар да няма убийство, пак е извършено престъпление, може би умишлено? А вероятно непредумишлено убийство, като се имат предвид обстоятелствата. Ами, след като убийството от състрадание не е разрешено дори на лекарите, старото пияно ченге от моя разказ би имало сериозни неприятности. Доколкото знам, не дават пенсия за убийство от състрадание. Всъщност, обзалагам се, че прокурорът ще каже, че ако не е бил пиян, сигурно е имало и други начини за действие. Затова, ако не го хвърлят в затвора, ще го уволнят, ще загуби пенсията и ще прекара остатъка от живота си, препитавайки се с подаяния и кучешка храна. Ето защо се намесил приятелят. Както и да е, така бих разказал историята. Приятелят почиства и презарежда револвера на пияницата и когато разбира, че хавайската китара я няма, на другия ден се връща в каньона. Оглежда изгорялата кола и вижда две дупки от куршуми на предното стъкло, там където старият пияница не уцелил. Строшава стъклото, надявайки се, че пияницата не е улучил момчето, което е изгоряло като кибритена клечка. Надява се, че смъртта е настъпила вследствие на изгаряне. Но в края на краищата, приятелят никога не е изпитвал състрадание към събратята си. Но старият пияница не изпитва състрадание към себе си и след като изтрезнява, иска да се предаде и да разкаже какво се е случило. Само че сега ролите са разменени. Приятелят вече го е прикрил и унищожил доказателствата за изстрелите. Всъщност, вече е станал съучастник, ако е било извършено престъпление. Затова убеждава пияницата, че сега трябва да мълчат заради приятеля. Така историята приключила. После с техните взаимоотношения станало нещо. Старият пияница, който бил преживял повече от достатъчно сътресения през живота си, изпитвал огромна вина всеки път, когато се замислел за родителите, които не знаели какво се е случило с момчето им. Все си представял обгорялото тяло, оставено там, в каньона, два дни на дивите зверове. И така, може би приятелят, с всичките онези добри намерения, водещи към ада, всъщност увеличил бремето, което вече тегнело на плещите на стария пияница. Това довело до чудовищни главоболия, парализиране на дясната ръка и накрая се озовал в легло, с памперси и течащи от устата лиги като бебе.