След петнадесет минути Малкълм чу стъпки. После вратите се отвориха и затвориха тихо. Малкълм знаеше, че Чоу слуша какво си говорят в кабината. Дръжката на пистолета се плъзгаше в потната му длан.
Двете остри пуквания прозвучаха веднага едно след друго. Малкълм излезе иззад кофите с насочен пистолет. Подобно пукване беше чул, когато Чоу уби къртицата. Чоу стоеше откъм страната на шофьора и му махна да се приближи.
— Неизбежно беше — каза Чоу шепнешком. — Смятах да ги заловя живи, но когато се приближих, единият съвсем ясно каза: Момичето също е китайка. Нямах избор. За щастие, стъклото откъм шофьора беше свалено и не се наложи да стрелям през него.
Малкълм не погледна в кабината.
— Както очаквах. Забележи цивилната радиостанция. Това нещо тук не е рядкост и им е била много полезна. С примитивното подслушвателно устройство ги чух да викат базата си. Докладваха, че не са ви намерили и че властите ви не са открили нищо. Наредиха им да заемат позиция, да наблюдават мотела и да ви изчакат да дойдете. Също така да не се обаждат, ако нямат нищо определено.
Всъщност — продължи Чоу — за нас не би могло да бъде по-добре. А сега отиди да докараш джипа. Аз се обадих на Шийла.
Когато Малкълм се върна, Чоу и Шийла бяха скрили труповете под един брезент в каросерията. Шийла не каза на Малкълм нищо. Чоу му нареди да ги закара до колата му, на която се качи Шийла. Тя тръгна след тях по пътя към Уитлаш.
— КИТИ, ЗНАЕШ ЛИ ДА ИГРАЕШ ШАХ? НЕ, НЕ СЕ УСМИХВАЙ, МИЛА, ПИТАМ ТЕ СЕРИОЗНО. ЗАЩОТО, КОГАТО ПРЕДИ МАЛКО ИГРАЕХМЕ, ТИ ГЛЕДАШЕ СЯКАШ РАЗБИРАШЕ, А КОГАТО КАЗАХ: ШАХ, ТИ ИЗМЪРКА! Е, ТОВА БЕШЕ ХУБАВА ПАРТИЯ, КИТИ, И БИХ МОГЛА ДА ПОБЕДЯ, АКО НЕ БЕШЕ ТОЗИ ОТВРАТИТЕЛЕН ОФИЦЕР, КОЙТО СЕ ПРОМУШИ МЕЖДУ ФИГУРИТЕ МИ.
— Сега всичко си застана на мястото — започна Чоу, когато излязоха от Шелби. — Трябваше да изчакам и да видя кой ще дойде да се интересува от теб, за да разбера каква е връзката между Крумин-Ливингстън и двете семейства от Уитлаш. Ако Крумин беше дошъл сам, нямаше да мога да разбера, без да го разпитам. Понеже той изпрати представители и от двете семейства, сигурен съм, че теорията ми е била правилна.
За Крумин чухме най-напред малко след Втората световна война. Тогава той беше нещо като легенда в отбрани военни кръгове и затова научихме за него. Един от по-интелигентните ни дипломати разговарял за войната със свой съветски колега късно една нощ и руснакът му казал за Крумин. Нашият дипломат проявил съобразителност и веднага след това записал всичко.
Крумин бил съвсем млад партизанин и провеждал много акции в тила на нацистите. Преди още да навърши двадесет, той се издигнал много високо във военната йерархия. Възрастта и талантът му помогнали да избегне последвалите чистки и в края на краищата той се прехвърлил в цивилното разузнаване, където обучавал агенти за нелегални акции, бойни действия, тактика и преминаване на граници.
Представил се много добре, запознал се с когото трябва и стоял настрана от вътрешнопартийните борби. След това чухме за него от младите хора, които изпращахме в Съветския съюз на обучение в началото на петдесетте. Сигурно си спомняш, че тогава отношенията ни бяха много по-добри. Нашите хора разказваха как Крумин искал да „засее“ Запада с многобройни бойци от „петата колона“. В онези дни както Западът, така и Изтокът смятаха, че конвенционалната война между тях никак не е изключена.
Атомното въоръжаване, стратегическите промени и вътрешните проблеми сега направиха излишни тези планове за конвенционална война. Битката не се осъществи.
Когато неприятностите между СССР и Китай прераснаха в нещо повече от философски спорове, един от проблемите стана земята. И двете страни имат претенции за земи по общата им граница. И двете страни са разположили войски по тази граница, което е доста странно за приятели.
И така, през 1974 година започна този шпионски бум, за който споменах.
Крумин не само е обучавал някои от нашите хора. Той е подбрал най-податливите от тях и ги изпратил при нас като предатели. Но целта му не е била да получава само информация. Той е подбирал селяни от северните провинции, които по исторически причини никога не са били особено привързани към властта в Пекин, и ги е изпращал обратно, като „семена“, в случай че между двете страни избухне война. Те са били готвени за терористи в нашия тил.