Сега вече сме идентифицирали почти всички, които са били вербувани от него. Когато се наложи, ще ги неутрализираме и няма да ни пречат. Но искаме да сме сигурни, че сме заловили всички. Ето затова ни е Крумин.
Разбира се, ти си се досетил за Робинсън и Кинсайд. Тази история няма нищо общо с ракетите. Тя засяга границите. Спомни си, в СССР навремето са считали нахлуването през Канада за добра военна стратегия. Добави и идеята на Крумин за „петата колона“, и всичко си застава на мястото.
Но както често се случва, вашите хора не могат да видят гората, а виждат дърветата. И при смъртта на вашия агент са си мислили за ракети, а не за граници.
Не мисля, че теорията за „семената“ тук е приложена в чист вид, но може да се приеме, че двете семейства са руски агенти, доведени тук преди години, за да действат, когато от тях има нужда.
И това не е първата операция на Крумин в този район. През 1965 година един сантиментален канадец на име Джордж Спенсър се предава на властите като руски шпионин. Умирал от рак и решил, че няма какво друго да направи. Той бил дребна риба и всъщност не бил направил кой знае какво. Една от задачите, поставени му от Москва, била да намери десет ферми, обявени за продан в Британска Колумбия, близо до американската граница. Той не успял да изпълни тази задача.
— Но Робинсън и Кинсайд са тук от петдесетте години — прекъсна го Малкълм.
— Да — каза Чоу. — Предполагам, че са били от първите. Представи си само — цял град агенти! Предполагам, че когато стратегията и тактиката на студената война са се променили, Крумин е решил да се хване за това малко селце, а може би и за други подобни и да разработва идеята си. От такава операция не може да се получи информация, но пък тя би осигурила отлични условия за прехвърляне на войски и товари. Когато правителството ви е решило да разположи тук ракетите, сигурен съм, че Крумин е подскачал от радост.
— И какво ще правим? — попита Малкълм, след като се отклони от главния път.
— Какво ще правим? Ще неутрализираме нашия приятел Крумин. Ще прекратим операцията му. Това ще е услуга на страната ти, за която няма нужда да ми благодариш. Това просто е единственият начин да се добера до него.
— Какво искаш да кажеш с това „ще го неутрализираме“? — попита Малкълм тихо. Надяваше се да чуе отговор, който му харесва и на който можеше да повярва.
— Именно това. Знам какво те тревожи. Повярвай ми, трябваше да убия онези двамата. Може да се наложи да ликвидираме още един или двама от групата му. Зависи как ще се отбраняват. Мисля, че ще можем да се справим с минимални жертви от тяхна страна и никакви от наша.
— Без „ексцеси“.
— Разбира се, че без. И съвсем скоро ти ще можеш да отидеш при своя мъдър шеф и да му кажеш малкото, което знаеш за Шийла и мен. Когато се добереш до него, аз и Шийла ще сме в безопасност.
Малкълм не каза нищо. От време на време поглеждаше фаровете на колата зад тях в страничното огледало.
Спряха на три мили от Уитлаш, зад едно малко възвишение, така че да не могат да ги виждат оттам. Те слязоха от джипа и Шийла дойде при тях. Тя погледна за миг Малкълм, без да каже нищо. Той се опита да й се усмихне, но не успя да събере сили. Чоу пое тежката чанта, която тя донесе от колата, и я отвори.
— Не ми се вярва да са поставили пост — каза Чоу и започна да разглежда инструментите си. — Най-много ме тревожи кучето на Робинсън. По-вероятно е да са го пуснали вън. Духа лек западен вятър и ще се приближим от запад. Ще водя аз. Взех едно от саката на убитите. Кучето ще се обърка от миризмите и няма да залае веднага. Ще дойде най-напред да види.
Обзалагам се, че всички ще са в една от къщите, вероятно тази на Робинсън. Най-напред ще проверим тази, която изглежда най-спокойна, после ще продължим. Съмнявам се, че глухият старец ще ни чуе, но за всеки случай ще прережем и неговия телефонен кабел.
Аз и ти, Малкълм, ще влизаме в къщите, а Шийла ще стои отвън, докато не я повикам. Ще ни прикрива и ще ни помага при нужда. Трябва да овладеем положението бързо и решително. Знам, че не искаш да им направим нищо лошо, но не се колебай да стреляш по някой, ако трябва. Освен Крумин. Него ще оставиш на мен. Ако умре, няма да научим нищо.
Чоу подаде на Шийла късо дебело оръжие. Малкълм го разпозна. Беше израелски автомат „Узи“ — един от най-смъртоносните. Тя също така качи на гърба си издута раница. Чоу подаде на Малкълм още един револвер. Той го погледна въпросително.
— Вземи го, няма да имаш време да Зареждаш, ако играта загрубее.
За да пресекат полето, им трябваха двадесет и пет минути. Чоу махна на Малкълм и Шийла да спрат и продължи сам. Малкълм видя как завинтва заглуши-тел към цевта на пистолета си.