АЛИСА ЗАПОЧНА ДА СЕ УМОРЯВА ОТ СЕДЕНЕТО ДО СЕСТРА СИ НА СКАМЕЙКАТА И ОТ ТОВА, ЧЕ НЯМА КАКВО ДА ПРАВИ. ВЕДНЪЖ ИЛИ ДВА ПЪТИ ТЯ НАДНИКНА В КНИЖКАТА, КОЯТО СЕСТРА Й ЧЕТЕШЕ, НО В НЕЯ НЯМАШЕ НИТО КАРТИНКИ, НИТО РАЗГОВОРИ.
И КАКВА Е ПОЛЗАТА, ПОМИСЛИ СИ АЛИСА, ОТ КНИЖКА БЕЗ КАРТИНКИ И РАЗГОВОРИ?
Роналд Малкълм въздъхна и мушна метлата наполовина под леглото. Беше на ясно, че за да почисти хубаво, би трябвало да дръпне леглото от стената, но успокояваше съвестта си с минималното възможно метене. Слънчевата светлина, процеждаща се през щорите, осветяваше летящите прашинки, обезпокоени от усилията му. Те се въртяха бясно във въздуха при всяко движение на метлата и после отлитаха настрани, отнесени от въздушния поток, и изчезваха до следващото чистене. Малкълм пое дълбоко въздух. Слаб аромат на цветен прашец, размесен с мускусната лютива миризма на домашна мръсотия. За миг се зачуди дали инжекциите срещу алергия ще му подействат тази година.
Малкълм подпря метлата до стената в спалнята и отиде във всекидневната. На масичката имаше чаша почти изстинало кафе. Той се отпусна на кушетката до нея, сложи обутите си с маратонки крака върху плота — имитация на дърво — и остави погледа си да блуждае из стаята за стотен път този ден.
Всекидневната беше доста голяма за „съвременен жилищен комплекс.“ Кушетката и продълговатата масичка не заемаха цялото място покрай стената. Вратата към малкото антре беше непосредствено вдясно от него. До стената вляво имаше друга масичка, на която стояха грамофонът му, плочите и разваленият телевизор. Той беше излязъл от строя преди три месеца и го беше освободил от омразното присъствие на неподлежащия на контрол телевизионен свят във всекидневната му. Стената срещу Малкълм беше закрита от лавици с книги. Повечето от тях бяха пълни. Имаше философия, няколко учебника по елементарна психология, исторически съчинения, цял ред биографии на известни личности, два рафта класическа литература и една почти неизползвана книга по счетоводство, която не беше успял да върне в книжарницата, след като заряза бизнес-лекциите на втория ден. В средата на рафтовете висеше репродукция на Пикасо. Зад нея бяха „Малтийският сокол“ на Дашиъл Хамет, „Поздрав за шефа: Тайната на 87-ми полицейски участък“ на Ед Макбейн, „Тихият говорител“ на Рекс Стаут и „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри — всичките закупени с чувство за вина от една антикварна книжарница. Чайникът в малката кухня („обзаведена с барплот за сервиране“) вдясно от Малкълм засвири, защото водата беше кипнала. От малката спалня зад стената с книгите и от банята, непосредствено до кухнята, не долиташе никакъв звук. Дори обикновеното непрекъснато капане на душа беше спряло тази сутрин.
Чайникът свистя близо минута, преди Малкълм да свали краката си от масичката и да отиде бавно до кухнята с чаша в ръка. Най-напред изхвърли изстиналото кафе в мивката, после угаси газовия котлон. Когато се опита внимателно да изравни с пръст нескафето в лъжичката, ръката му неволно трепна и разсипа кафявите гранули по лепкавия плот.
— Дявол да го вземе — каза той и отново бръкна с лъжичката в буркана. Разклати я, докато връхчето горе-долу се изравни, изсипа кафето в чашата и гр заля с вряща вода от чайника.
Когато се връщаше към кушетката, Малкълм спря за малко пред автоматичния грамофон, колкото да вдигне плочите нагоре по оста и да го включи. Изчака, докато първият черен кръг падне върху бавно въртящия се диск. Рамото трепна и се отдели от гнездото, като кралски гвардеец, отдаващ чест, после се придвижи над плочата и се спусна където трябва. Чуха се няколко пукания и след това започна „Кармен“. Малкълм изчака няколко такта, след това несъзнателно поклати глава и натисна стопа. Машината повтори операцията, но този път се разнесоха познатите му от дните в колежа звуци на „Райтшъз Брадърс“. Малкълм се върна на кушетката.
Пето кафе тази сутрин, помисли си той. Ще ликвидирам бъбреците си. Защо пък не? Какво друго мога да направя? За днес нямам от какви лекции да се чупя, нямам срещи, за които да закъснея, няма и конференции, които да минат без мен. Може би трескавото усещане, което създава кофеинът, ще ми помогне да взема управленското си, решение за деня. Какво да бъде? Разходка в парка, следобед, прекаран в зяпа-не на младите полуневинни ученички, чиито тазове още не са се разширили достатъчно, за да раждат деца, или вълнуващо посещение в местния супермаркет? Решения, решения, решения. Той приближи чашата до устните си и се усмихна.